Хилядният етаж [bg]

Пристъпи нетърпеливо от крак на крак. Всичко на горните етажи беше много по-бързо. Там роботите сканираха покупките и сметката бе готова за секунди, след това дрон ги доставяше, където трябва. Тя обаче бързо научи, че нищо тук долу не е автоматизирано и така ефикасно.

Най-сетне Ерис пристъпи към касата и старата касиерка започна да маркира покупките й с безобразно стар ръчен скенер. Ерис се изключи, погледът й се насочи към прашния щанд за сирене; мелачката за ядки скърцаше шумно, момичето на съседната каса беше с дълга пясъчноруса плитка и големи тъжни очи. Приличаше на тринайсетгодишна.

— Шейсет и два долара и двайсет и шест цента — разнесе се монотонният глас на касиерката. Ерис извади таблета си от чантата, прокара го пред скенера и машината подсвирна гневно. — Транзакцията е отказана — каза касиерката и в гласа й прозвуча раздразнение. — Имате ли друга сметка, която можете да използвате?

— Ами… — Ерис сведе поглед, пръстите й се плъзнаха по екрана, докато извикваше баланса на сметката, и неочаквано усети, че й призлява. В сметката й имаше по-малко от петдесет нанодолара. Как бе възможно да се случи подобно нещо? — Извинете — измърмори тя и лицето й стана огненочервено, — ще извадя няколко неща, след това ми кажете отново сметката. — Чу хората зад нея да недоволстват и й се прииска да потъне в земята и да изчезне.

Задържа меганудълсите и соса за паста, поколеба се дали да остави пилето или сладоледа с шоколад и лайм. Най-сетне, след кратко колебание, остави сладоледа.

— Сега би трябвало да стане — каза тя, и в същия момент нечия ръка отзад се пресегна и извади сладоледа.

— Трябва да се научиш да пресмяташ цената на продуктите, докато пазаруваш — каза Мариел. — Ако не можеш да я сметнеш сама, има съответната програма на таблета ти.

— Здрасти — каза тихо Ерис, без капка изненада. — Как е? — Този път транзакцията беше одобрена и тя отстъпи настрани, докато касиерката сканираше покупките на Мариел.

— Че какво ти пука? — Мариел докосна таблета си и подхвърли сладоледа на Ерис. — Заповядай.

— Няма нужда. — Ерис последва Мариел по коридора. Чувстваше се безкрайно неловко. Дори не бе разбрала, че Мариел купува сладоледа за нея.

— Напротив. Ти имаше толкова нещастен вид, когато го оставяше. — Мариел сви рамене. — Приеми го като закъснял подарък за рождения ти ден. Видях на фийдовете, че миналата седмица си празнувала.

Ерис усети как я бодва чувство за вина.

— Виж, аз не…

— Забрави тази работа. Не ми дължиш нищо.

— Извинявай!

Няколко души се обърнаха любопитно към тях и Ерис сниши глас.

— Извинявай — повтори неубедително, защото не бе свикнала да се извинява. — Постъпих гадно. Месецът ми беше супер кофти. Не исках да… — Замълча безпомощно. — Както и да е, наистина съжалявам. Благодаря ти за сладоледа.