Четвъртата маймуна [bg]

Портър бръкна в джоба си и уви пръсти около мобилния си телефон. Искаше да се обади на Хедър. Да чуе гласа й.

Свързахте се с телефона на Хедър Портър. Тъй като това е гласова поща, по всяка вероятност съм видяла името ви изписано на екрана и съм решила, че не желая да говоря с вас…

— Трябва да отида там — заяви той. Гласът му прозвуча като на малко момче. Гласът, който имаше, когато беше дете и когато нямаше злини, и предстояха само хубави неща и живот.

— Знам — отговори капитан Долтън. — Вече им казах да те очакват.

В окото на Портър бликна сълза и той бързо я избърса, а после пъхна в джоба си треперещата си ръка.

Долтън забеляза това и се усмихна загрижено.

— Може би някой трябва да те закара.

Портър отвори уста да възрази, но после размисли. Не искаше да откъсва Наш или Клеър от разследването, не и точно сега.

— Ще помоля Уотсън да ме закара.

Капитанът погледна към стаята и кимна.

— Задържали са го за обира снощи, но не са му казали, че са открили съвпадение с пистолета му. Обясних какво е положението ти и те се съгласиха да изчакат, докато отидеш там. Обещах, че само ще наблюдаваш. Стой от другата страна на еднопосочното огледало и ги остави да си свършат работата. Те ще изкопчат самопризнания от хлапака.

— Слушам, капитане.

Долтън сложи ръка на рамото му.

— Съжалявам, че преживяваш това, искрено съжалявам.

— Благодаря, капитане.

Долтън въздъхна, кимна и тръгна към вратата на командния център.

— Наш! Къде е последният ти доклад, по дяволите? Десетина репортери къмпингуват пред кабинета ми. Трябва да заситя тези кучета с малко късчета.