Четвъртата маймуна [bg]

Те сигурно се усетиха, защото изведнъж млъкнаха. Вратата се отвори и затвори и в дневната отекнаха гневни стъпки. Мисля, че татко хвърли ключовете на колата, които изтракаха върху плота и паднаха на пода.

— Прави каквото искаш. Аз няма да участвам — каза майка ми, а после изтропа покрай вратата ми и по-нататък по коридора към спалнята и затръшна вратата.

Тишина.

Най-оглушителната тишина, която бях чувал.

Представих си как баща ми стои в кухнята със зачервено лице и стиснати юмруци и разтваря и свива пръсти.

Отметнах завивките и станах от леглото. Тръгнах на пръсти и долепих ухо до вратата.

— Шампионе? — изрева татко от другата страна.

Едва не се спънах, когато отскочих назад. Сърцето ми заблъска като обезумяло. Бях решил да се хвърля в леглото и безопасните завивки, но не успях.

— Шампионе? Буден ли си?

Посегнах към валчестата дръжка, превъртях я и отворих вратата, уверено и бързо. Фигурата на баща ми изпълни отвора, осветена в гръб от лампата в кухнята. Чертите му бяха мрачни и тънеха в сянка. Ръката му все още беше протегната към дръжката на вратата, а другата държеше нещо зад гърба му.

— Стоиш до късно, а, приятел?

Гневът, който бях доловил в гласа му, докато говореше с майка ми, беше изчезнал или хитро замаскиран, защото сега от него нямаше никаква следа. Лицето му беше усмихнато, а очите му блестяха.

Веднъж татко ми каза как да излъчвам чувства. Обясни ми, че винаги трябва да преценявам какво чувство се очаква от мен в дадени обстоятелства и да се погрижа ясно да го покажа, независимо какво изпитвам отвътре. Упражнявахме го много пъти. Веднъж кучето ни Ридли роди кученца и баща ми прекърши врата на едното пред мен една нощ и после ме принуди да се смея. Когато не можах да го направя, той взе друго кученце и аз се разсмях, защото не исках да видя как ще умре още едно. Това обаче не беше достатъчно. Татко каза, че не звуча искрено. До четвъртото кученце се научих да се контролирам. Можех да ставам от щастлив до тъжен, от ядосан до спокоен, от сериозен до лекомислен само като ми щракнеше с пръсти. Скоро след това Ридли си отиде. Не знам къде. Тогава бях само на пет, а паметта на тази възраст е частична в най-добрия случай.

Баща ми се ухили широко и аз нямаше как да знам какво чувства в действителност, нито пък исках. Ако заподозреше, че си мисля, че той не е щастлив, нощта нямаше да мине добре за майка ми или за мен.

— Не исках да заспивам, докато не се върнете, в случай че се нуждаете от помощта ми за нещо.

Татко протегна ръка и разроши косата ми.

— Ти си моят малък войник, нали?

Кимнах.

— Всъщност много бих искал да ми помогнеш за нещо дребно, ако мислиш, че ще можеш да го направиш. В настроение ли си да се позабавляваш?

Пак кимнах.

— Вземи голямата пластмасова купа за салата на майка ти от бюфета в кухнята и ела с мен долу в мазето. Имам малка изненада за нашата гостенка. — Той извади хартиена кесия иззад гърба си, вдигна я и я разклати. Вътре драскаше нещо. — Ще бъде страхотно! — усмихна се баща ми.