Четвъртата маймуна [bg]

Не харесвах особено много бейзбола, всъщност не бях почитател на спорта като цяло, но баща ми ме беше научил колко важен е външният вид и аз твърдо възнамерявах да го поддържам. Майка ми ме беше изпратила на пост и аз не можех да стоя навън и да гледам в земята, нали? Ето защо избрах бейзбола. Подхвърлях топката във въздуха и я улавях с лявата си ръка, след това с дясната и после пак с лявата. Опитен професионалист, който се забавлява. Мъчех се да не мисля за снимката, но образът оставаше всеки път, когато затворех очи. Майка ми и госпожа Картър, чисто голи и преплели тела. Отново хвърлих топката и започнах да броя всяко хващане — нещо, което да ми помогне да подредя мислите си, за да не се задържат на изображението, очевидното, за което не искаше да говори никой. Не знаех дали снимката все още е в джоба на майка ми, или тя й е намерила по-добро скривалище.

Баща ми слезе от колата, кимна одобрително и протегна ръка. Хвърлих му топката. Ръката му се стрелна и я грабна от въздуха със сръчността на играч от Висшата лига. Той завъртя топката между пръстите си и се приближи до мен.

— Тежък работен ден, а?

Татко често говореше закодирано — още един номер, който упражнявахме. Можехме да проведем цял разговор на определена тема, много добре знаейки, че говорим за нещо съвсем друго.

— Знаеш, това-онова — отвърнах, опитвайки се да не се усмихвам.

Между миганията очите ми се стрелнаха към колата на семейство Картър толкова бързо, движението на практика беше незабележимо, но баща ми го видя и устните му леко се разтеглиха в доволна усмивка.

Той вдигна глава към небето. Слънцето залязваше, приготвяйки се за нощен сън.

— Мисля, че ни очаква чудесна нощ, шампионе. Смятам да попитам дали майка ти иска да отидем на малка разходка с кола, да излезем в големия град. Ще държиш ли под око къщата, докато ни няма?

Думите, скрити между редовете, бяха съвсем ясни. Баща ми щеше да закара някъде колата на Картър и да я остави. Искаше майка ми да го следва, за да го върне у дома. Аз трябваше да наблюдавам госпожа Картър, докато те се приберат.

— Разбира се, татко! Можеш да разчиташ на мен!

Той ми подхвърли бейзболната топка и разроши косата ми.

— И това е самата истина.

Баща ми влезе в къщата и се появи десетина минути по-късно. Майка ми го следваше по петите. Тя ме погледна разтревожено, докато минаваше покрай мен, и се качи в колата на Картър. Вратата изскърца и се трясна. Мама нагласи огледалото за обратно виждане и очите й отново надникнаха към мен. Татко стоеше до поршето си и въртеше ключа между пръстите си.