Тайната на фараоните [bg]

— Значи този Шакир издига кралете, без самият той да е крал — каза Джо.

Едо кимна.

— Никога не би излязъл на светло, но той държи голямата власт както тук, така и зад граница. Видя ли какво стана в Либия, Тунис и Алжир?

— Разбира се.

— Новите правителства в тези страни са сформирани от приятели на Шакир. Негови съюзници.

— Чух, че са от старата гвардия в собствените си страни — каза Джо.

— Така е. Сега разбираш как всичко е свързано.

Джо имаше чувството, че нагазват по-дълбоко от очакваното с всяка крачка, сякаш бяха уловили на кукичката си малка риба, която е налапана от по-голяма, която пък бе преследвана от гигантска акула.

— „Озирис“ има частна армия — каза Едо. — Отцепници от редовната войска, мъже от специалните части, убийци от тайната полиция. Всички твърде неудобни за редовните военни могат да намерят убежище при „Озирис“.

Джо потърка челото си.

— Все пак трябва да влезем в онази сграда. И нямаме време да чакаме покана. Животът на хиляди хора зависи от това.

Едо изтръска малко пепел от цигарата си, стана и започна да крачи из стаята. На Джо му се стори, че нещо в погледа му се промени: стана по-пресметлив. Едо опря ръце на стената и погледна към тавана. Като че ли офисът го ограничаваше, сякаш се чувстваше твърде едър, за да бъде затворен между тези стени.

Обърна се към Джо с изщракване на токове.

— Вероятно ако помогна на враговете на „Озирис“, това ще е краят на кариерата ми в рекламата, но ти го дължа. Египет ти го дължи. — Смачка красноречиво цигарата. — Освен това ми писна от този бизнес. Нямаш представа какво е да работиш за зет си. По-лошо е от армията.

Джо се засмя.

— Ще сме благодарни за помощта ти.

Едо кимна.

— А как ти и твоите приятели смятате да влезете в сградата на „Озирис“? Предполагам, че директна фронтална атака и скачане от хеликоптер не са възможни.

Джо кимна към рецепцията, където Кърт и Рената разглеждаха диаграми и чертежи, свалени на айпада ѝ.

— Още не съм сигурен. Приятелите ми работят по въпроса. И на мен ми се ще да чуя плана.

Едо им помаха да влязат. Последваха представяния. После минаха към същината.

— Колегите ми изпратиха схемите на електроцентралата на „Озирис“ — каза Рената, като излезе напред и сложи айпада на писалището, за да могат всички да го виждат. — Ако приемем, че тези чертежи са точни, мислим, че открихме слабо място.

Тя почука по екрана, докато се появи снимка на обекта с по-висока резолюция. Тя включваше реката и околния район.

— Охраната откъм улицата е многопластова и е почти непреодолима, което означава, че единственият начин да влезем е откъм реката. Ще ни трябва лодка, водолазно оборудване за трима и лазер със средна честота — зелен ще е най-добре, но всичко подобно на таргетиращ военен лазер ще свърши работа.