Убийство в Ню Йорк [bg]

Четиридесет и четири

— Това е — каза Дан Етъридж, — нищо не е откраднато, нищо не е счупено. С изключение, разбира се, на прозореца и ковчега.

— Точно така — съгласи се Харолд. Той беше уморен. Патрулният полицай дойде толкова бързо, колкото можа, но той живееше от другата страна на долината, и след това трябваше да направи внимателен оглед в горичките наоколо, да провери бордюрите от трева покрай пътя за следи от гуми, и да види дали нещо е взето. Фактът от счупеното стъкло беше обяснен много бързо: неканеният гост бе счупил прозореца до задната врата, през който бе избягал.

— Това е нещо, което ме обърква — каза Дан. — Виж, мога да разбера откъде е избягал, но не виждам откъде е влязъл. Това не означава, че той не го е направил по някакъв начин, разбира се. Това е единственото нещо, което мога да кажа със сигурност — как е излязъл.

Раната на слепоочието на Харолд го заболя, той извади сгъната носна кърпа и притисна с нея удареното място.

— Вероятно това е същото място, през което е избягал — предположи той.

— И тогава възниква въпросът какво е търсил той тук? — продължи Дан. — Харолд, възможно е това да е била нощна кражба с взлом и ти да си му попречил, преди да намери някакви скъпоценности. Това е едната версия.

— Какви са другите? — попита Харолд, за да накара полицая да побърза, защото самият той не можеше да мисли за никакви други версии. Наистина, едната от тях беше, че са искали да наранят Харолд много по-сериозно, отколкото преди половин час.

— Добре — каза Дан. — Тук имаме тялото на млада жена, на красива млада жена. Не ми е приятно да го казвам, Харолд, но навън има болни хора. Аз смятам, че трябва да вземем под внимание и версията, че някой се е опитал да се гаври с тялото й. А това означава, че действително трябва да отложим погребалната церемония и да я изпратим в Лонгбей, за да й направят съдебни тестове. Ще видим дали те ще намерят някакви физически доказателства за подобни неща.

— Дан — каза Харолд — ние с теб знаем, че ако отложим погребението по тази причина, то това ще бъде край на средствата ми за съществуване. Никой няма да ми повери повече скъпия си покойник. Ако нещо от този род се е случило тази вечер с това нещастно момиче, Бог да я прости, то няма да промени нещата за нея. Тя е мъртва. Но предположенията за това какво се е случило със сигурност ще направят нещата много по-лоши за нейното семейство, както и за мен. Сега, както казахме, заедно ще направим оглед на тялото й и ако има някакви физически свидетелства, даже някакви частички, потвърждаващи твоята версия, ние ще я изпратим в Лонгбей. Но ако не можем да намерим нищо, просто ще оставим момичето да почива в мир.