Ладията на Харон

— Джим, обажда се Халид Худари. Има ли на плажа нещо, което заслужава да се види?

— Не. Последния път, когато погледнах, имаше две мършави мадами и някаква жена, която сигурно тежеше двеста килограма — отекна по телефонната линия севернотексаският му акцент.

Халид се засмя на сластолюбивия американец.

— В такъв случай би ли ми направил една услуга. Кажи ми името на танкера, който стои в залива.

— Разбира се. Една секунда. — Гибсън остави телефона и след минута отново се обади. — Ъгълът е малък, но мисля, че е «Южна Арабия».

— Благодаря, Джим. Забелязах го вчера и се запитах какъв е.

— Вчера ли? Онова корито е тук от две седмици.

— Знаеш ли нещо за него? — Интересът на Халид се изостри.

— Съжалявам. Аз само откривам петрола. Не го транспортирам.

— Е, благодаря. Хайде да се видим, след като се върна от Лондон.

— Изненадан съм, че все още не си там.

— Работата на бюрократа не свършва, колкото и да е високопоставен. — Халид затвори, преди Гибсън да го попита защо се бави за първата си среща на страните от ОПЕК като официален представител на ОАЕ.

Компютърът му беше включен и Худари прегледа многобройните менюта, за да намери информацията, която търсеше — азбучния списък на танкерите, плаващи редовно във водите на Персийския залив. Прочете го, но не видя «Южна Арабия». Тъкмо се приготви да се обади на пристанищните власти, когато по интеркома прозвуча мелодичният глас на Сири.

— Господин министър, Тревър Джеймс-Прайс на първа линия.

— Благодаря, Сири — отговори Худари и се усмихна, спомняйки си времето, което бе прекарал заедно с Тревър в Кеймбридж.

Докато учеха в университета, Тревър единствен от приятелите на Халид не гледаше на живота като на поредица от препятствия, които трябва да бъдат преодолявани. За него всеки ден беше безценна придобивка, която заслужаваше да бъде оползотворена максимално, и всяка секунда на всеки час — използвана до пълния и потенциал. Независимо дали учеше за изпит, или се отпускаше в някой бар с чаша бира и красиво момиче до него, Тревър умееше да извлича максималното от всеки миг. Веднъж той обясни, че според теорията на вероятностите човешкият живот е почти невероятен, неизброимите случайни събития, станали от сътворението на вселената, позволяват на един да съществува, но отричат това право на други. Тревър обобщи мисълта си, като заяви, че шансът да се родим понякога е безкрайност на едно. Тогава защо да не се възползваме максимално от живота? Той завърши с отличие философия и класическа литература и се дипломира с едни от най-високите оценки в дългата история на Кеймбридж.