Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Не контролират тягата, но са оставили машинното отделение на автоматичен контрол? — Хаузър се стъписа от нехайството на нападателите. Автоматичната система контролираше двигателя, когато инженерите не дежуряха. При нормални обстоятелства танкерът се оставяше на автоматично управление само нощем и в спокойно море.
— Аз не издавам заповедите, само ги изпълнявам.
— Питам се защо контролът върху резервоарите е важен за тях. Не би трябвало да е от първостепенно значение, по-същественото е възвръщането на контрола върху тягата. — Въпросите на Хаузър бяха риторични. Нито той, нито Патрони можеха да отгатнат мотивите на похитителите. — Знаеш ли нещо за терористите?
— Само, че водачът им са казва Волф, но и той приема заповеди от Ригс.
— Какво мислиш за всичко това? Плавал си с Ригс.
— Нямам представа какво става, капитане. Плавал съм с нея, но само два пъти, и не я познавам добре. Знам само, че тя беше много близка с предишния капитан Харис Олбрехт.
— Мислиш ли, че и Олбрехт е замесен?
— Убеден съм.
— Знаеш ли какво се е случило с него и защо корабът закъсня с пристигането си във Валдиз?
— Олбрехт заповяда на хората от екипажа да се приберат в каютите си, докато навлизахме в Аляския залив. Не разреши на никого да излиза. Останаха само двамата с Ригс. И не спряхме за пръв път там, но този престой беше най-дългият. Нямам представа какво се е случило с ръката му, но знам, че не са я намерили, ако се сещаш какво имам предвид.
— Какво искаш да кажеш?
Патрони го погледна така, сякаш не можеше да повярва, че капитанът не го разбира.
— Танкерът е голям и опасен, но ако изгубиш ръката си, по-добре я намери бързо и се надявай лекарите да ти я зашият. Капитан Олбрехт не е намерил ръката си, а медицинският хеликоптер пристигна само двайсет минути след инцидента. Какво се е случило с откъснатия крайник?
— Паднал е през борда?
— Какво е правил до перилата, че да изгуби ръката си?
Хаузър нямаше отговор на този въпрос.
— Говорих с моряците, които са плавали с Ригс и Олбрехт. От няколко месеца спирали тук-там и затваряли екипажа под палубата. Плащали им малка премия за неудобството, затова никой не се оплаквал.
— «Петромакс» не са ли казали нищо за закъсненията? Инженерът поклати глава.
— Доколкото знам, не.
Хаузър погледна часовника си.
— Тръгвай, защото ще започнат да се питат къде си. Аз се крия в спасителната лодка на кърмата. Съобщавай ми каквото научиш.
— Добре. И аз искам тези копелета да се махнат от нашия кораб.
— Виж какво… — Хаузър беше капитан на танкера съвсем отскоро и все още не знаеше имената на членовете на екипажа.
— Джордж.
— Виж какво, Джордж, може да се наложи да напусна кораба, но аварийният радиопредавател в спасителната лодка няма голям обхват, а трябва да кажем на външния свят какво се е случило тук. Измисли начин да спуснем във водата спасителната лодка, без да будим подозрение. Не желая бягството ми да създаде неприятности на екипажа.
— Разбирам — отговори Патрони. — Мога да предизвикам късо съединение в главното контролно табло. Лампите на индикаторите ще угаснат, когато кранът повдигне лодката. Не забравяй, че лодката на кърмата се спуска сама, но моментът трябва да е идеално подбран.
— Ще го направим след известно време — каза Хаузър, подготвяйки се отново да се повдигне на покрива на кабинката. — Но бъди готов. Ще се свържа с теб веднага щом мога.
След като се качи горе, той се обърна и погледна през отворения люк.
— Грижи се за екипажа, Джордж. Каквото и да се случи, те са на първо място.
— Добре, можеш да разчиташ на това. — След миг Патрони освободи бутона «Стоп» и асансьорът потегли нагоре.
Град Абу Даби, Обединени Арабски Емирства
Халид Ал-Худари нямаше намерение да затръшва вратата на чакалнята на кабинета си, когато влезе, но насъбралото се чувство на безсилие надделя и вратата се трясна в касата с оглушителния звук на изстрел от пушка. Личната му помощничка Сири Патал го погледна стреснато. Изящните и черти изразяваха загриженост и безпокойство. Халид застана до вратата, за да се успокои.
— Съжалявам — виновно се усмихна той. — Денят ми е скапан, а още няма обяд.