Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Шпионские детективы » Ладията на Харон
Ладията на Харон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ладията на Харон

Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:

Иван Кериков, бивш шеф на таен отдел в КГБ, контролиращ научни разработки, се съюзява с предател, арабски министър на петрола, за да саботира снабдяването с петрол на Съединените щати. Планът им е да извършат преврат в родината на министъра, да взривят петролопровода в Аляска и да предизвикат катастрофа с пълен догоре супертанкер в залива на Сан Франсиско.
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 206
Перейти на страницу:

— А подпорите? — попита Мърсър. Знаеше, че трябва да действа бързо, защото инак предупрежденията му нямаше да бъдат чути.

Надземните секции на петролопровода се крепяха над замръзналата тундра от седемдесет и осем хиляди подпори, поставени на разстояние осемнайсет метра една от друга и направени така, че да позволяват на тръбата да се мести в гнездото си до трийсет сантиметра хоризонтално и шейсет вертикално, за да се компенсира разширяването и свиването на обвивката. Подпорите служеха и за буфер в случай на земетресение като онова, което бе опустошило Аляска на Велики петък през 1964 година. Основите им бяха вкопани между четири и осемнайсет метра в зависимост от дълбочината на вечния лед. Използваше се пасивно охлаждане с амоняк, така че топлината на течащия петрол да не разтопи замръзналата земя, която поддържаше стабилността на съоръжението.

— Пак същото. Ако искат да отслабят подпорите с течен азот, ще им трябва тежка техника, за да ги накарат да се пробият. Не забравяй, че бяха необходими хиляда триста четирийсет и седем щатски и федерални разрешения, за да се изгради линията, и можеш да се обзаложиш на всичко, че строителите са се застраховали и не са пестили материали, за да бъде надеждна системата.

— Същото се е говорело и за «Титаник» — отбеляза Мърсър. — А мостовете? Няма ли някой дълъг повече от триста метра?

— Там, където петролопроводът пресича река Танана, има висящ мост, дълъг триста и шейсет метра, но пак ти казвам, че дори да се отслаби здравината на котвите и понтонните подпори, ще ти трябва динамит, за да ги разрушиш. Защо да си правиш труда да замразяваш стоманата, след като ще трябва да използваш експлозиви?

— Знам, че слагате химикали в петрола, за да повишите естествената му топлина и да улесните протичането по пътя от Прудо. Ами, ако петролът бъде замразен по линията и я втърди? Подобно нещо не би ли причинило сериозна авария?

— Ако петролът замръзне, топлинното разширяване няма да е достатъчно, за да напука обвивката на тръбата, и ние можем да я почистим само за няколко месеца — отговори Линдстрьом, готов да разбие на пух и прах идеята на Мърсър. — Освен това забравяш някои други важни мишени в Аляска, като военновъздушната база «Елмендорф» и поредицата от радарни проследяващи станции по северното крайбрежие. А новите производствени мощности в резервата? Две от тях вече работят и изпомпват суров петрол към залива Прудо, за да бъде транспортиран тук. — Анди отново запали цигара, когато му хрумна нещо. — Единствената мишена, която може да бъде взета на прицел в «Алиеска», е депото за съоръжения във Феърбанкс, където има техника на стойност половин милиард долара.

Колинс сериозно се замисли върху тази вероятност.

— Каква е охраната там горе? — попита Мърсър. Трябваше да убеди поне единия от двамата в страховете си.

— Скъпите неща като диамантените бургии са заключени в сейф и се охраняват денонощно — отвърна Колинс. — Но кабелите са натрупани на големи купчини навън, готови да бъдат транспортирани на Северния склон.

Колинс прокара пръсти по плешивата си глава. Златният му пръстен от морската пехота отрази последните лъчи на залязващото слънце, които проникваха през прозореца.

— Предлагам да засилите охраната — каза Мърсър.

— Не разбирам какво биха направили — все още необезпокоен, отбеляза Линдстрьом. — Щом са докарали двеста и трийсет тона течен азот, явно са планирали нещо много по-мащабно, отколкото да откраднат резервни части от склад.

— Каква е твоята преценка? — Мърсър отново се опита да привлече вниманието му, като се надяваше, че директорът на оперативния център ще приеме по-сериозно предупреждението му.

— Тук, в пристанището, сме в безопасност. Заливът Прудо също е изолиран и не представлява логичен избор.

— И какво остава?

— Не много. Петролопроводът е твърде солиден за онова, което предполагаш. «Алиеска» може и да е първостепенна мишена за терористични актове, и аз не изключвам тази вероятност, преди да отшуми кризата около резервата, но в използването на течен азот няма логика.

Мърсър се обърна към Колинс, надявайки се, че поне него е успял да заинтригува.

— Защо казваш, че пристанището е безопасно? Аз влязох безпроблемно.

— Ти все още си в списъка на гостите. Всички останали са отпращани. Временно спряхме дори редовните туристически посещения с автобуси. Освен по служебен път, няма друг начин да се влезе в пристанището. Оградите, активните и пасивните детектори и патрулите не позволяват на никого да се приближи на по-малко от километър от важните зони.

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)