Ладията на Харон

Халид мълчеше, докато осмисляше чутото. Той осъзна, че въпреки напредналата си възраст принцът все още разбира накъде върви светът. Но Худари изпитваше съмнения към американците.

— Смяташ ли, че могат да живеят без петрол?

— Научих се да не подценявам Съединените щати. Те обикалят смело света като дете, което пипа всичко, което види. Също като дете обаче, те притежават решителност, която излиза извън границите на разумното разбиране. Американците са умни и щом твърдят, че ще намерят алтернативен източник на енергия, вярвай, че ще го сторят.

— Тогава какво искаш да направя с Руфти? — попита Халид, връщайки се на първоначалната тема.

— Очакват те на срещата на страните от ОПЕК в Лондон. Искам да бъдеш там. Ти си министър на петрола, а не мой телохранител. Трябва да бъдеш в Англия и да се грижиш за интересите на нашата страна, а не да бъдеш бавачка на старец.

— А тренировъчната база, която видяхме?

— Има още десет години, преди американците да престанат да купуват петрола ни. През това време ще се изправим пред много предизвикателства. Крайният срок е твърде далеч, за да смятаме Руфти за заплаха. Присъствието на тренировъчния лагер наистина е обезпокоително, но смятам, че в близко бъдеще Руфти няма да се опита да ме убие. През десетте години преди мораториумът на американците да влезе в сила, той ще продължи да дебелее от печалбата, която нашият петрол носи в хазната му — и като гражданин на Емирствата, и като министър на петрола на Ажман.

— И британците мислеха, че имат време, когато подписаха деветдесет и девет годишния договор за даването под наем на Хонконг — възрази Худари и мигновено осъзна, че е прекалил. Той бързо стана, за да прикрие смущението си. — Щом трябва да отида на срещата на ОПЕК, трябва да си кажем довиждане.