Време на промени [A Time of Changes - bg]

— Какво да правим? — запитах отчаян.

— Ще смажем амбициите на шантажистите — заяви решително Шумарският барон — и ще ги изпратим в изгнание. Ще принудим Джид да напусне Каменната черква като го компрометираме. Ще отречем всякакви обвинение за себеразголване. Само че ти ще трябва да напуснеш Манеран.

— Защо? — погледнах го объркан. — Аз не съм човек без власт и влияние. Щом вие можете да отхвърлите обвиненията, защо да не мога и аз?

— Твоята вина е доказана — намеси се баронът на Манерангу Смор. — Ако избягаш, ще заявим, че само ти и курвата сте били въвлечени в това греховно дело, а всичко останало са фабрикувани обвинения от амбициозни млади бюрократи. Но останеш ли, с намерение да се бориш, не само ще загубиш, но ще допринесеш и за нашето падение.

Сега вече всичко ми беше ясно.

Аз бях опасен за тях. Ако съумеят да пречупят волята ми в съда, тогава ще издам и тях. До този момент аз бях единственият обвиняем срещу когото имаше доказателства. Напусна ли веднъж Манеран и всякаква опасност за тях щеше да изчезне. Безопасността на болшинството налагаше час по-скоро да тръгна на път. Още повече, моята наивна вяра в божия храм и прибързаната ми изповед пред Джид бяха довели до това изпитание. Аз бях причината за всичко това, значи и аз трябваше да си вървя.

— Ще останеш у дома докато падне нощта, — рече ми Шумарският барон, — а сетне ще поемеш с моята лична машина, под строга охрана, сякаш пътувам аз към владенията на Йънския маркиз. Там ще те чака малък речен катер. Призори ще пресечеш река Йън и ще се върнеш в родината си Сала. Нека боговете са с теб по време на пътуването.