Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Племенникът Саша… От „Пятницка“… На никого да не казва… Тя стенографира чутото в специално приготвения бележник, без да задава никакви въпроси и още без да разбира за какво и за кого става дума. Записа адреса на болницата, помоли да й обяснят как да стигне с такси, облече се и се обади в гаража. Саша от „Пятницка“. Щял да носи някакви цигари на „Пятницка“. Постоя, поразмисли, свали куртката и измъкна от бюрото стара вълнена жилетка, кой знае защо престояваща там вече коя ли година. Погледна се в огледалото — сега наистина е „леля Шура“. „Помоли на никого да не казвате.“ Добре, Александре, полека-лека ще се ориентираме в обстановката. Преди два часа го блъснал камион, и то къде, на майната си, ами дотогава къде е бил?
Докато стигна до болницата, вече беше съмнало.
— Не влизай в двора, чакай ме тук — каза тя на полузаспалия шофьор и тръгна към травматологията, третата клиника, която й се налагаше да посети през последното денонощие.
— Нищо страшно, Александър Козлов. Костите ви са здрави, нямате вътрешни увреждания. Малка контузия и мозъчно сътресение. Пълно спокойствие и до няколко дни всичко ще мине.
Турецки искаше да възрази: какви дни, още днес трябва да се омете оттук, но дежурният лекар вече излизаше от стаята, а на вратата се появи разтревоженото лице на Александра Ивановна Романова.
— Никакви посещения днес, поне до довечера — екна сърдит гласът на доктора.
Изминаха поне петнадесет минути, преди в стаята да се появи шефката на Московската криминална милиция, съпроводена от същия сърдит доктор.
— Най-много половин час — не промени тона докторът, макар че говореше вече тихо, вероятно инструктиран от Романова. — И никакви вълнения, пациент Козлов — неочаквано смигна той на Турецки и затвори вратата отвън.
— Хайде сега, разправяй защо ме накара да разигравам тази комедия, Александър. Имай предвид, че времето ни е много кът.
— Каква комедия, трябва незабавно да се излови цялата банда начело с главния прокурор Зимарин… Не, не бълнувам, ще гледам да съм максимално кратък, макар че е дълга история. Всичко започна от онзи Бил, по-точно от момента, когато поех делото за убийството на Татяна Бардина, и завърши с това, че станах затворник в „Бутирки“ и избягах оттам, но това е друга история и сега нямам време за нея… Много неща все още не разбирам, но е ясно, че са решили да се отърват от мен. Наистина всичко ми се е объркало, но не е само от контузията. Ще започна отзад напред, имайте търпение. Докато ме разкарваха от рентген на рентген, някои неща ми се проясниха, сигурно не от рентгеновите лъчи…
В началото на разговора Романова извади бележник с писалка, но като си записа две-три неща, го остави и просто слушаше, а погледът й ставаше все по-тежък.
Изпуснал се пред Красниковски… Ника не е взела никакъв „порт-прес“ от Бил… Красниковски го изпратил за цигари… Срещнал Валерия Зимарина. Мислел, че е случайно. Тя го навила да й разкаже един филм, американска кримка, а после го помолила да откара цигарите на Ключански… Там го пипнали заедно с хората от фирмата. В затвора дошли Амелин и Чуркин, дали му да прочете „чистосърдечното признание“ и му пуснали запис на разговор с Бабаянц, от който следвало, че те двамата са най-долните престъпници, подготвяли убийство на главния прокурор, в мафията са и тем подобни… записът бил монтиран от разговора с Валерия… затворили го в килия, там щял да умре или щели да инсценират самоубийство, но по една случайност…
— … А сега да се върна в началото. Когато изчезна Бабаянц, някой ми се обади по телефона, говореше с кавказки акцент. Помислих, че е Гена, попитах го защо не е дошъл. Тогава се учудих, че ме нарече „генацвале“, което не е арменско обръщение. А когато намерихме трупа на Бабаянц, Красниковски каза: „Жалко за нашия генацвале.“ Тогава бях толкова потресен, че не обърнах внимание. Но не е само това: който ми е звънил, е разбрал, че не съм се виждал с Гена, и ме оставиха на мира. Временно. Красниковски е специалист по удушване. Тренирали сме заедно самбо и той ми е показвал как става, макар да няма нищо общо със самбото. Биляш, врачката Балцевич и Ана Чуднова са убити по еднакъв начин и той е точно този. Артур пуши „Кент“, у Капитонов експертизата откри тютюн „Вирджиния“. На кого възложиха да разследва убийството на Балцевич? На Красниковски. Ето защо от апартамента й така навреме изчезнаха всички компютърни записи. Пак той нареди да се прекрати огледът в имението на Подворски. Красавицата с моряшкия костюм, дето взела акъла на капитан Мартинчик, е Валерия Зимарина. Виждал съм моряшкия й тоалет. От моя разказ май още по-мешана салата стана, Александра Ивановна?