Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— На мен пък ми приличат на две сплескани понички — каза Монк.
Вигор обърна рисунката в първоначалната й посока — вертикално.
— Или на пълна луна, която се слива със слънцето — каза той, припомняйки им стиха от текста-загадка. — Колкото повече мисля за тези стихове, толкова повече пластове откривам, все едно белиш лук.
— Какво имаш предвид? — попита Грей.
— Скрили са тази отпратка не другаде, а в египетската „Книга на мъртвите“. Най-първата книга, която споменава манната. По-късните египетски текстове я наричат „бял хляб“и така нататък. Логично е, че ако искаме да разберем какво са скрили алхимиците, трябва да започнем от началото. Но пък самият отговор на първата загадка ни връща към изгрева на християнството. Така че началото не е едно. Дори и самият отговор предполага умножаване. Едно, което става много.
Рейчъл разбираше какво има предвид вуйчо й.
— Умножаването на рибите. Вигор кимна.
— Ще го обясни ли някой на нас, непосветените? — попита Монк.
— Тези свързани кръгове се наричат Vasica Pisces, или Съдът на рибите. — Вигор се наведе напред и закри с длани горната и долната половина от окръжностите, така че да изпъкне подобната на риба фигура помежду им.
Грей се наведе да погледне по-отблизо.
— Точно символът на рибата олицетворява християнството.
— Първият символ — уточни Вигор. — „Когато пълната луна със слънцето се слее, се ражда по-стара“. — Почука с пръст по рибата. — Някои учени смятат, че символът на рибата е бил използван, защото гръцката дума за риба, ICHTHYS, е акроним на Iesous Christos Theou Yios Soter, тоест Иисус Христос Син Божи, Спасителят. Истината обаче се крие тук, между тези два кръга, заключена в свещената геометрия. Тези сключени кръгове присъстват в много ранни рисунки — малкият Христос лежи в средния им участък. Ако обърнеш фигурата хоризонтално, рибата се превръща в стилизирано изображение на женски гениталии и утроба, и точно там е нарисувано бебето Иисус.
— Точно по тази причина рибата е символ на плодовитостта. Да си плодовит и да се множиш. Както казах, значения тук — колкото щеш.
— Не виждам къде ни води това — изсумтя Грей. Рейчъл също беше любопитна.
— Рим е пълен със символни изображения на риби. Вигор кимна.
— Вторият ред обаче гласи „по-стара ражда се“. Това несъмнено ни насочва към най-старото изображение на рибата като символ. То се намира в криптата на Лучина в катакомбите на свети Калият.
— Там ли отиваме? — попита Монк. Вигор кимна.
Рейчъл забеляза, че Грей не е доволен.
— Ами ако грешиш? — попита той.
— Не греша. Другите стихове в текста намекват за същото… и това е ясно, разгадаеш ли гатанката за Vesica Pisces. Вижте следващия ред. „Където дави се, то в мрак се носи“. Една риба не може да се удави във вода, но може в земята. А и това за мрака. Всичко сочи към крипта.
— Но в Рим има много крипти и катакомби.
— Но не са много онези с две риби, две съвсем еднакви риби, риби — близнаци — каза Вигор.
В очите на Грей проблесна разбиране.
— Друг намек, в последния стих. „Близнакът чака за вода“. Вигор кимна.
— И трите стиха сочат към едно място. Катакомбите на свети Калист.
Монк се облегна назад.
— Поне този път не е църква. Омръзна ми да ме стрелят.
19:32
Вигор усещаше, че са на прав път.
Най-сетне.
Поведе ги през Порта сан Себастиано, една от най-поразителните порти в градските стени. През нея се влизаше и в парка около Виа Апия, запазен участък от славния древен римски път. Непосредствено зад портите обаче имаше няколко порутени тенекеджийници.
Вигор си спести грозната гледка и насочи вниманието си напред. Улицата се разклоняваше и точно на разклона се издигаше малка църква.
— Параклисът „Domine Quo Vadis“ — каза той.
Единствената му истинска публика беше Кат Брайънт. Вървеше до него. Двамата с Грей май се цупеха един на друг. Останалите вървяха след тях. Приятно му беше да остане насаме с нея за миг. Три години бяха минали, откакто заед-но бяха обработвали доказателствата срещу нацистки военнопрестъпник, живеещ в предградията на Ню Йорк. Търгу-вал беше с крадени произведения на изкуството в Брюксел, Разследването беше дълго и сложно и често им се беше налагало да работят под прикритие. Вигор най-силно се беше впечатлил от способността на младата жена да се вживява във всяка роля толкова лесно, все едно си сменя дрехите.
Знаеше също й за загубата, която беше понесла наскоро. Макар и да беше добра актриса и да криеше умело чувствата си, Вигор достатъчно дълго беше служил на паството си като свещеник, изповедник и съветник, за да различи незатихналата още скръб. Кат беше изгубила обичан човек и сърцето й още не се беше изцелило.