Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Когато кортежът проникна отвъд дебелите стени, които пазеха Храма, градините и палата, Соломон побърза да отиде в тронната зала, където щеше да приеме чужденката. Таванът на залата беше украсен с многоцветни розетки. Поддържаха ги двадесет внушителни колони във форма на папируси. По стените стилизирани ангели бяха разперили големи блещукащи криле, а плочите на пода бяха застлани с килим, в който сандалите потъваха дълбоко.
Еврейските канделабри с по седем свещи се редуваха на мраморни цокли с триножници с кадилници за тамян. Редки цветя или пищна зеленина пълнеха тумбести вази. Край всеки ъгъл на трона, царските ветрилоносци поддържаха свежестта на огромното помещение, което ехтеше като раковина.
Обвил се целият в златно наметало, цар Соломон седна на трона си от слонова кост, издигнат върху подиум от кедрово дърво със златни инкрустации, от двете страни на стъпалата на който бяха наредени двадесет страшни лъва от слонова кост. Самият трон представляваше задната част на млад бик, а облегалките за ръцете — разярени лъвове. Над това великолепие се издигаше балдахин от синя коприна, а по средата му блестеше златна шестоъгълна звезда, която беше Соломоновият печат — талисман. Два от ъглите на балдахина завършваха с глава на овен, а двата други — с лъвска глава.
Отляво и отдясно на монарха, върху кръгла естрада, опряна до стената, се бяха наредили главният равин, равините, жертвоприносителите, съветниците на короната и висшите военни. Царската гвардия обграждаше напречните стени с троен ред неподвижни златни щитове и лъскави мечове.
Точно срещу трона внезапно се отвори централният портал и през него влезе главният шамбелан на Савската царица в пурпурни одежди. Направи пет крачки напред, поклони се пред владетеля и изправяйки се, обяви:
— Ето Пречистата Перла! Македа! Царица на царете. Царица на моретата! Царица на Юга и Утрото! Царица на Симиена, Сава и васалните държави. Лъвица от племето на Иуда!
След тези думи той се оттегли, докато Савската царица се появяваше в рамката на огромния портал и я изпълни с величието си.
Когато, без да повдига воала си, Македа съзря за първи път Соломон, а той от страшния си трон я погледна, и двамата останаха взаимно очаровани от могъществото си.
Македа забеляза веднага на подиума, вдясно от трона, един златен стол. Царят се изправи. С ръка, блещукаща от звезди, той посочи това място. Жестът му очерта цялото бъдеще.
Соломон дълго съзерцава прекрасното видение пред очите си. Македа беше облякла тъмносиня дреха с цвета на морето, на която бяха изобразени непознатите за Иудея паун и райска птица, с което предизвика любопитство и възхищение. Цялата дреха беше на паунови очи, с апликации от самите паунови пера и обгръщаше плътно стройното й тяло, като подчертаваше хармоничната му заобленост. Завършваше с шлейф, дълъг петнадесет лакти, целият блещукащ от скъпоценните камъни, инкрустирани в „очите“ на ирисовите пера. Шлейфът, обточен с перли, се носеше в средата от двете джуджета, а краищата му бяха издигнати в ръцете на по-високи момичета. Прическата на царицата представляваше розово-златна перука с диадемка като паунова глава, а деколтето й бе украсено с колиета по врата, с емайли и с три наниза скъпоценни камъни и едри перли. Краката й се виждаха, стегнати в копринена мрежа, избродирана с рубини и сапфири.
Щом стигна до средата на тронната зала, Македа се спря, а главният й шамбелан съобщи:
— О, велики царю Соломон, царицата на царете, царица на Юга и Утрото, Пречистата перла Македа ви поздравява и моли Иехова да благослови короната ви.
Чак тогава, вълнуваща с мълчанието си, Македа тръгва отново напред изкачи първото стъпало на подиума и се поклони с умерен реверанс. След това царят взе ръцете й, за да й помогне да изкачи царските стъпала, и неочаквано сне воала от лицето й. Тя леко се отдръпна, но объркването й я направи още по-привлекателна.
Соломон я разглежда дълго. Докато пъстрото и тържествено множество на придворните навлизаше в залата, хорове запяха патетично с акомпанимент на четириструнни лютни. Звучаха химните, специално композирани от Соломон за нея: „Бъди добре дошла сред своите братя“.
Докато отдръпваше синия воал и откриваше парещия и едновременно нежен поглед на царицата, златният цар доближи устни до кехлибарената кожа, магнитно привлечен от плътта й, ухайна като сочен плод. Ослепително красивото лице на Македа и рубинените й устни го вълнуваха до такава степен, че забрави протокола.