Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
Като чу ужасеното ахване, той допълни бързо:
— Не, не е това, което си мислиш. Той не е стъпил в Черното братство и дори искрено ги ненавижда; но той е надарен с остър разум и постоянно търси да научи нещо ново. Толкова е встрастен в диренията си, че не придиря много на източниците, от които може да черпи знания. Никога не подценявай силата на стремежа към познание, Домарис! Той е довел до повече нещастия, от която и да било друга човешка подбуда! Ако Риведа беше зъл по душа или съзнателно жесток, той далеч нямаше да е толкова опасен! Но той служи на един-единствен бог — мощта на своя разум, който досега не е срещнал равен на себе си. Риведа е лишен от страст към лично облагодетелстване. Той търси и служи на познанието заради самото познание; дори не, за да усъвършенства самия себе си. Ако у него имаше повече егоизъм, щях да съм много по-спокоен за съдбата му. Освен това… Деорис го обича.
— Деорис да обича този противен, стар…?!
Микон въздъхна.
— Риведа съвсем не е толкова стар. Освен това Деорис все още не го обича така, както аз и ти разбираме любовта. Но ако беше само това, не бих се тревожил. На любовта не може да се заповядва. Може Риведа да не е тъкмо мъжът, който бих избрал за нея, но аз дори не съм неин настойник — Микон разбираше дълбокото безпокойство на Домарис, затова допълни: — Не е това. Има нещо друго, много по-обезпокоителна Деорис още не е съзряла достатъчно, за любов като нашата. Тя дори не подозира, че такова нещо съществува тя няма да опознае лесно страстта. Трябва да бъде оставена да съзрее бавно. Ако истинската страст бъде събудена прекалено рано у нея, тя ще бъде изложена на голяма опасност. Тя наистина обича Риведа — по-скоро го обожава, без дори да съзнава преклонението си пред него. Ако трябва да бъден честни към Риведа, не мисля, че той умишлено поддържа това чувство. По разбери ме правилно — отношенията им са такива, че той може да я доведе до най-долното стъпало на блудството, дори да я остави недокосната девици — от друга страна, е в сьстояние да съхрани чистотата й, пък ако ще тя да му е родила дузина деца!
Обезпокоена и объркана от необичайната възбуда на Микон, Домарис прехапа устни и прошепна:
— Въпреки всичко че разбирам.
Сякаш против волята си Микон каза:
— Нали знаеш какво означава за една жена да бъде саджи…
— О, не! — извика ужасено Домарис. — Риведа не би посмял…
— Надявам се, че е така. Но Деорис няма да бъде мъдра в любовта — той се усмихна измъчено. — Ти също предпочете чувството пред разума! Но… — той отново въздъхна. — Деорис ще трябва да се подчини на своята карма, както и всички ние. — Дочул въздишката на Домарис, която долетя като ехо на неговата, той възкликна изведнъж: — Ето че те преуморих!
— Не, не… синът ти вече с доста тежък и… понякога ми причинява болка.
— Толкова искам да не страдаш… ако можех да го нося вместо теб!
Домарис искрено се разсмя и плъзна нежно ръце в неговите.
— Ти си Господарят на Ахтарат — каза тя весело, — а аз — твоя покорна робиня. Но това е единствената привилегия, която не можеш да ми отнемеш. Зная правата си, принце!
Сериозното му лице се отпусна във весела усмивка, докато се навеждаше, за да я целуне.
— Такава магия наистина не съществува — Каза Микон. — Вярно е, че ние от Ахтарат имаме известна власт на природата, но цялата моя сила не с в състояние да осъществи това малко чудо!
Домарис също се успокои — опасността беше преминала. Микон нямаше да се поддаде на отчаянието.
А Нощта на Надира неумолимо наближаваше.
Шестнадесета глава
НОЩТА НА НАДИРА
1.
„Изминалите месеци не бяха леки за Микон“, мислеше Раджаста, едновременно тъжен и озадачен от загадъчната неспособност на атланта да изпита поне малко облекчение от страданията си.
Микон стоеше при прозореца — светлината на залеза като че ли минаваше през слабото му тяло. С несигурни пръсти принцът на Ахтарат опипваше малката статуетка на Мар-Инаби, Създателят на Звездите.
— Откъде имаш това, Раджаста?
— Разбра ли какво представлява?
Слепият кимна и отново се обърна към прозореца.
— Не съм съвсем сигурен, но мисля, че познавам изработката. Статуетката е правена в Ахтарат и… може да е принадлежала на мен… или на брат ми — той помълча. — Такива статуетки са много скъпи, защото камъка, от който ги извайват, е много рядък — и допълни с усмивка; — Предполагам все пак, че не съм единственият принц на Ахтарат, който някога с тръгвал на пътешествие или с ставал жертва на покушение и обир. Къде намери това?