Седемте смъртоносни чудеса

„Халикарнас“ летеше към Франция.

Беше решено екипът да се раздели на две.

Уест щеше да води единия подекип в Париж към частта, от статуята на Зевс, а Магьосника щеше да е начело на по-малък втори екип в Рим, със задачата да бъде открита частта от Храма на Артемида. Заид, надеждно завързан, щеше да остане при Скай Монстър на „Халикарнас“.

Всички се разпръснаха по самолета, някои — да починат, други — да съберат допълнителна информация, трети — просто да се приготвят за предстоящите мисии.

Случи се така, че Мечо Пух трябваше да приготвя оръжията си непосредствено до окования за стола си Мустафа Заид.

— Здравей, братко — прошепна Заид. — Нека Аллах те благослови и опази.

— И теб — отговори Мечо Пух, повече заради стандартния отговор, отколкото, защото си го мислеше.

— Баща ти, шейхът, е велик човек — продължи Заид. — И примерен мюсюлманин.

— Какво искаш?

— Тревожи ме присъствието на евреина — простичко каза Заид и кимна към Стреч в другия край на салона. — Мога да разбера защо баща ти се е съюзил с тези западняци — това е тактически ход — но не бих повярвал, че би приел да работи за обща кауза с еврейската държава.

— Израилтяните не бяха поканени да се присъединят към мисията — обясни Мечо Пух. — Но някак си ни откриха и заплашиха да разкрият мисията ни, ако не се съгласим да ги приемем.

— Много типично за тях — изсъска Заид. — Тогава съм двойно по-доволен, че ти си тук, приятелю. Второто сглобяване на Пирамидиона ще се превърне в един от най-великите моменти в цялата човешка история. И преди да настъпи финалът, всички ще разкрият картите си. Така че когато дойде моментът, братята в името на Аллах трябва да се държим заедно.