Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Аха, много добре. В такъв случай с удоволствие ще ви осветля. – В гласа на британеца отново прозвучава нотка на ентусиазъм. – Барбе е френски хирург, който се интересувал от плащаницата и имал големия късмет да я огледа на дневна светлина. Става дума за 30-те години на XX век. Трийсет и трета, струва ми се. Та така, като хирург той имал достъп до трупове и ампутирани крайници и решил да направи реконструкция на разпъването на Христос. Заковал един труп на грамаден дървен кръст и установил, че белезите върху тялото идеално съвпадат с тези на плащаницата.
– И вие направихте същото?
– Да. Признавам.
– Бихте ли ми описали точно какво направихте и какво открихте?
– С най-голямо удоволствие. Част от резултатите ми развенчаха някои филмови митове. В разпъването ала Холивуд ще видите как заковават гвоздеите в дланите на осъдения. Това е абсолютно неадекватен начин да увесиш някого. Движенията и тежестта на тялото много скоро ще разкъсат плътта. Това определено не е методът, използван в случая с плащаницата.
– Не е ли?
– Изобщо. Барбе е установил, че гвоздеите са били забити в точката на Десто.
Ейми знае, че това е малка вдлъбнатина в китката, заградена между кукестата, главестата, тристеннопризматичната и лунната кост.
– Това вероятно е достатъчно здраво, за да го задържи.
– Сто процента. Гарантирам. – Гласът на професора прозвучава леко засегнато. – Ако погледнете плащаницата, ще забележите, че палците не се виждат. Имате ли снимка пред вас да проверите?
Ейми увеличава снимката на екрана.
– Да, да, виждам.
– Хубаво. И така, като патолог сигурно знаете, че забиването на гвоздей през точката на Десто би засегнало срединния нерв, а това почти винаги води до извиване на палците.
Ейми поглежда екрана и наистина изглежда така.
– Какво ще кажете за стигмата11 – те винаги се изобразяват на дланите, нали? Не съм виждала религиозна картина на човек, на който му кървят китките.
– Не питайте мен, докторе, аз не съм теолог, а учен. Въпреки това считам, че стигмата се проявява в различна форма и не се среща единствено в католицизма.
– Това не ми беше известно.
– Така е. Ще намерите свидетелства за стигмата в будизма и дори в политеистичните религии, особено в онези с божества покровители.
– Приемам, че е така, щом казвате. – Тя отново поглежда снимките на екрана. – Сега гледам краката и не виждам индикации как са били заковани на кръста.
– Отлично наблюдение. Не виждате следи, защото са много размазани. Има вероятност, макар и слаба, гвоздеите да са били забити между метатарзалните кости.
– Това достатъчно ли е, за да задържи тежестта на възрастен човек?
Британецът отново се въодушевява:
– Не! Точно затова заковах моя труп през глезените. Съвсем адекватно. Ако се вгледате в някоя качествена снимка, ще видите тъмни петна, свидетелстващи за кръвотечение в района на глезените.
Ейми не е сигурна, че може да различи такива детайли, но не иска да спори за дреболии цяла нощ.
– Не искам да ви задържам, професоре. Ще можете ли да ми изпратите доклада от изследванията си на имейла?
– Разбира се. Господин Куентъл ми даде адреса ви.
– Благодаря. Само още нещо, преди да затворите – мислех си за кръвта и за разложението. Няколко часа след смъртта раните не кървят достатъчно силно, за да оставят ясни очертания върху плата. Тяло, оставено на открито дни наред, започва да се разлага и трябва да има следи от изтичане на телесни течности. На плащаницата не се вижда такова нещо. Как го обяснявате?
– Много лесно. Това е чудо.
11 Стигмата (от гръцки стигма – знак) – термин, с който се описва появата на белези или болка на места по човешкото тяло, съответстващи на раните на Христос при разпятието – б. р.
93
ТОРИНО
Дъждът плющи силно върху предното стъкло на бързо движещата се кола на Фабио Гория. Износените чистачки не смогват да почистват водата. Частният детектив и Ник се връщат от охраняваната квартира, където оставиха Ерика Кракси.
Вече е два и половина в събота и късният час, топлината и ритъмът на капките са изпитание за способността на американеца да остане буден. Леле, как му се спи! Той се унася, заслушан в монотонното свистене на гумите и ромона на капките. Пренася се на хиляди километри от тук. В открито море старата му лодка пори вълните към трептящото отражение на слънцето пред хоризонта. Той закрива очите си с ръка, после се обръща към смеха в задната част на лодката. Каролина и Макс са там – с червени спасителни жилетки, развени коси и щастливи лица.