Персевал, или Разказ за Граала

Не знаете ли, че е грях [6260] да сте с оръжие, когато Исус Христос на кръст бил разпнат? А той, объркан, че не знае кой месец, ни кой ден сега е, [6264] отвърнал му съвсем смутен: — Наистина ли? Кой сме ден? — Разпети петък сме, сеньор! Не знаете? Какъв позор! [6268] Днес всички кръста величаят, за греховете си се каят. Ден, в който разпнат бил Христос. За трийсет сребърника тоз, [6272] що никога не е грешил, от свой човек предаден бил. И тъкмо на Исус се пада да бъде разпнат и да страда [6276] за чужди грехове вовек, защото бил богочовек. Вселил се Бог в Светата Дева, тя от Светия Дух зачева [6280] и тъй е бил Христос роден, а сам Бог в него въплътен. Не вярваш ли в това, не можеш да видиш ти лицето Божие. [6284] В човек се Господ въплъщава, но светостта му си остава. Христос понесъл кръстни мъки, защото искал да измъкне [6288] от пъкъла рода човешки: предпазвал хората от грешки, умрели даже възкресил и затова той разпнат бил [6292] по донесения лъжливи от фарисеи завистливи — за собственото им нещастие и за всеобщо наше щастие. [6296] Туй всички трябва да го знаят, за грешките си да се каят и никой вярващ в тоя ден да не стои въоръжен. [6300] — Как тук се озовахте днес? — Ний бяхме в онзи тъмен лес, отшелник в него обитава и само Божията слава [6304] му стига свят живот да води, да среща всякакви несгоди. — Сеньори, обяснете, моля, дали късмет или неволя [6308] при него е завела вас? Една жена с тих, кротък глас му рекла: — Всеки християнин, желаещ праведник да стане, [6312] си казва лошите привички. Отидохме при него всички да си признаем греховете и да му искаме съвети. [6316] При тези думи Персевал разплакал се и си признал126, че много иска да отиде в леса отшелника да види. [6320] Попитал ги как може сам човек да стигне лесно там, където постникът живее. Отвърнали му: — Ей къде е. [6324] Във гъстата гора идете и по следите ни вървете: тук-там прекършихме клонаци, за да послужат като знаци, [6328] та който тръгнал е нататък, да се не лута из гората. Със всички сбогом той си взел и към отшелника поел. [6332] Но докато натам вървял, въздишал тъжно Персевал, защото чувствал колко много са греховете му пред Бога. [6336] Все пак на прошка той разчитал и щом до тихата обител дошъл, оръжието снел, жребеца си встрани отвел, [6340] за дънер здраво го завързал и към параклиса забързал. Отшелникът във тоз момент, от свой послушник придружен [6344] и от един свещеник стар, пред осветения олтар започвал службата велика. Във храма Персевал проникнал [6348] и тутакси се разридал. По туй отшелникът разбрал, че непресторено се кае и се опитал да узнае [6352] защо така разстроен бил. Младежът му се поклонил, целунал му през плач ръката, а после вдигнал си главата, [6356] молитвено ръце събрал, прошепвайки, че би желал да заживее занапред по неговия свят съвет, [6360] и мъката си изповядал: — Свети човече, много страдам, че вече пет лета, откак не вярвам в Бог и моят крак [6364] не стъпи в църква оттогава. — За греховете Бог прощава — отшелникът му отговорил. — Ала кажи какво си сторил? [6368] — У Крал Рибар веднъж преспах и странно копие видях: върху стоманата калена избликна капка кръв червена, [6372] но не поисках да узнам причината и всичко там остана. Тъкмо в онзи час Граала забелязах аз, [6376] ала не сметнах, че е нужно да зная с него кой си служи. От страшен смут обхванат бях и да попитам не посмях — [6380] по-скоро бих приел смъртта.