Разбиваща жега

Докато Руук записваше анализа си на дъската, Хийт се беше вторачила в него и премисляше сексуалните му увертюри отпреди няколко секунди.

— Никога не съм била толкова възбудена, колкото в този момент.

Той веднага изправи гръб. Перчеше се като паун.

— Ами, да продължавам тогава.

Тя метна тетрадката настрани, кръстоса крака и се наведе напред.

— Ако обичаш.

— Гората. Това също символизира нещо, но на този етап не съм съвсем сигурен какво, така че ще го мислим после.

Той пъхна молива зад ухото си, замени го с маркер и загради думата.

— „И наближава краят на играта“? — подкани го Хийт.

— Това може да означава само едно, мила ми съпруго: че Клоуи трябва да умре. Трябва да елиминират проблема, а проблемът е птицата. Ако Клоуи е птицата, би трябвало да са я изобразили със славей, лястовица или гълъб. Те са прелестни и не живеят в мрачна, заплашителна среда. Затова краят на играта може да означава единствено края на Клоуи. А в гората — мястото, където е било извършено убийството — ще я убият.

— Убиха я — поправи го Хийт.

Руук дописа бележките си на бялата дъска, после сложи капачката на маркера и отново седна до нея.

— Убиха я.

Между тях за миг се спусна мълчание, а после двамата едновременно изправиха леко рамене, спогледаха се и казаха:

— Те.

— Те… тоест, организацията, а не конкретна личност — каза Ники. — Не я е убил един-единствен човек.

— Може да го е извършил един човек, но убийството е замислено от групата. Онзи, който я ръководи, е написал стихотворението. То е бойният вик.

— За „Тектон“? Или…

— За масоните — довършиха двамата в един глас след още един продължителен поглед.

Хийт обмисли в каква посока я бе повело стихотворението и после се върна назад, съсредоточавайки се в снимката на Крисчън Фоти.

— Помниш ли какво каза бащата на Клоуи, когато Иън го разпитваше за детството й?

— Разбира се — кимна Руук. — Че известно време ходел да я вижда. През уикендите. И че постепенно престанал.

— Да, защото се върнал у дома и отишъл да следва — довърши Хийт, която вече виждаше връзката. — У дома в Камбрия. В този университет.

— Спокойно може да е бил член на „Тектон“, докато е учел тук — каза Руук, но Хийт отново зацикли.

— Добре, да приемем че е бил. Това какво общо има със смъртта на дъщеря му?

Замислиха се за минута.

— „Нещата не се развиха така, както планирах“ — тихо изрече Руук. После гласът му се усили: — „Нещата не се развиха така, както планирах.“

Беше го чувала и преди, но къде? Внезапно се сети.

— Това бяха думите на Фоти за семейството му.

Руук пак свали капачката на маркера и започна да пише.