![Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/2/pravilata-na-lova-bg-download.jpg)
Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
— Нацупен — весело отвърна Килмара, но после стана по-сериозен. — През последните две години Хюго се занимаваше с отглеждането на Боти и ремонта на Дънклийв, както и с малко работа за рейнджърите, но не беше съвсем зает. Изглежда, имаше нужда от малко почивка, преди да се захване с нещо ново. Беше зарязал войните и камерите си, но не беше намерил с какво да ги замени. Струва ми се, че му липсваше цел в живота.
— Нима гледането на дете и строенето на дом не е цел? — попита Катлийн, леко раздразнена.
Килмара се засмя.
— Touche!13 — каза той.
Катлийн спря и се загледа в няколко кафяви водорасли с дълги стъбла и малки мехурчета по листата, които можеш да пукнеш. Напомниха й за летата, прекарани на брега със семейството й, за спокойствието, което я изпълваше, когато държеше баща си за ръка. Обхвана я чувство на загуба и отчаяние. От очите й рукнаха сълзи.
Килмара погледна към нея и видя сълзите. Той я прегърна и двамата повървяха така известно време, преди отново да заговорят. Пясъчната ивица изглеждаше безкрайна, а издадената в далечината суша беше забулена в мъгла.
Катлийн си представи, че вървят сред облаците. Когато заговори, тя продължи започнатия разговор:
— А раняването? Да не искате да кажете, че то го е променило?
— Раняването, и то сериозното, обикновено изостря ума — мрачно каза Килмара. — Разбрали сте го по себе си. Някои хора се огъват и умират, а други използват всичките си резерви и сграбчват с нови сили живота, сякаш разбират колко малко време има и искат да го използват максимално.
— Е, Хюго е борец — каза Катлийн.
— И в това е иронията. Той се измъква със зъби и нокти от лапите на смъртта, доколкото му позволяват човешките възможности в такова състояние… — спря и се засмя.
— И? — нетърпеливо попита Катлийн.
— И когато се случва нещо, за което не би могъл да се вини — нападението на болницата, — го обхваща силен пристъп на отчаяние и не прави нищо в продължение на пет дни — Килмара погледна Катлийн. — Мисля, че му липсвате.
Отначало Катлийн не отговори. Страните я щипеха от морския бриз и пръските солена вода. Смяташе, че Килмара е малко жесток спрямо Фицдуейн и искаше да го защити.
— Чувства се отговорен — бавно каза тя. — Той беше набелязаната жертва, а умряха други. Не може да не го боли.
— Е, сега отново е във форма и се ядосва на себе си, задето губи толкова много време. Ето защо е нацупен.
Катлийн започна да се смее заразително. Скоро и двамата се смееха и вървяха, хванати за ръка, по безкрайните извивки на пясъка.
Най-неприятната последица от нараняванията му според Фицдуейн, а той най-добре можеше да го прецени, тъй като това си беше неговото тяло, беше външното фиксиране, което хирурзите бяха използвали да оправят строшената бедрена кост. За щастие то беше само временно.
Бяха мушнали четири щифта в костта му — два под фрактурата и два над нея, които стърчаха над кожата. След това ги бяха съединили с напречни планки отвън. Когато Фицдуейн погледнеше надолу, струваше му се, че кракът му е обвит със строително скеле. Сега беше отчасти робот, макар да предпочиташе да бъде изцяло човек.
Ортопедът беше много горд с извършената операция.
— Предимството на външното фиксиране пред вътрешното е, че няма опасност от замърсяване — каза той, като разглеждаше рентгеновата снимка на бедрото на Фицдуейн с почти същото въодушевление, с което един нормален мъж би могъл да разглежда снимката на гола девица от списанието „Плейбой“.
— Това е добре — каза Фицдуейн, — но сега приличам на Айфеловата кула. Какви са недостатъците?
— Само леко неудобство — усмихна се хирургът успокоително. — Нищо друго, което може да те обезпокои.
„Лекото неудобство“, както успя да усети върху себе Фицдуейн, беше само относително. Външното фиксиране при счупване на костите е изключително неудобна операция. Бедрото му беше пробито на четири места, през които влизаха щифтовете, и въпреки редовното им промиване и превързване, те бяха източник на непрекъснати болки. Ако случайно удареше фиксатора, кожата му се разкъсваше. През нощта поставяха крака му в помощна рамка, което му помагаше да спи спокойно.
13
Докоснат, засегнат — термин от фехтовката (фр.). — Б.пр.