Правилата на лова [bg]

Фумио въздъхна. Той боготвореше големия си брат, а „Намака Стийл“ беше неговата страст. Караше го да се чувства като същински индустриалец. А инвестицията в новото предприятие за специални стомани беше резултат от едно стратегическо решение на ММТИ — непогрешимото по общо мнение Международно министерство на търговията и индустрията. ММТИ беше разработило план, според който щеше да поеме международната космическа индустрия през седемдесетте, а „Намака Спешъл Стийлс“ беше ключов елемент от този план. Проектът се радваше на масов престиж. Голям брой политици и министри бяха произнесли окуражителни речи.

Планът беше стигнал до задънена улица. Имаше известен скромен напредък, но практически американците продължаваха да притежават небесата, а европейците, които по общо мнение бяха в период на декадентски упадък, здраво държаха второто място. За ММТИ това беше сериозно разочарование, но за Намака беше истинска катастрофа. На първо време им помогнаха няколко договора с отбранителната промишленост, но нищо не можеше да послужи за голям пробив на пазара.

Този пробив вече не беше възможен чрез нормална законна търговия. Единственият шанс според Фумио и Гото беше да продадат някои от по-секретните продукти на „Намака Спешъл Стийлс“. Проектът „Цунами“ — производство на оборудване за завод за атомно оръжие в Северна Корея — беше незаконен, абсолютно в разрез със законите на Япония, но представляваше огромно количество пари в брой.

Сега, когато Ходама беше мъртъв, проектът „Цунами“ беше от решаващо значение за запазването на Намака кейрецу. Нещата бяха толкова прости.

— Не мисля, че трябва да тревожим президента с тези цифри. Той има да решава други проблеми — каза Фумио.

Гото кимна в знак на съгласие. Важно беше Кей Намака да не се тревожи. Като на президент, който се справя с главните институции, му бяха нужни енергичност и самоувереност. Нямаше да има полза да го безпокоят с неприятни детайли. Всъщност Кей се затрудняваше достатъчно при четенето шманга за бойните изкуства — комиксите за възрастни. Отчетите на баланса и предвижданията за печалбата бяха извън неговите възможности.

Гото не беше традиционен якудза, затова и нямаше татуировка по цялото тяло. В своята младост обаче той беше открил една проста истина, която беше татуирал с японски букви — канджи — на гърдите си. Скромният дизайн беше привлекателен, но беше предназначен предимно за Гото — можеше да се прочете само пред огледало.

Красиво татуираните букви гласяха: „ПАРИТЕ СА ГОСПОДАРИ“.