Така го правят в Чикаго [bg]

Изсипах съдържанието й на седалката до себе си. Най-отдолу мътно проблесна тежък черен пистолет. Вероятно бе същият, който Илейн насочи в мен при първата ни среща.

— Върни ми чантичката!

— Качвай се в колата, Илейн.

Токчето й чука по асфалта в продължение на десетина секунди, после тя заобиколи колата и влезе.

— Голям инат си, Кели! Господи!

Илейн събра вещите си и ги напъха в чантичката, а после свали сенника и започна да се черви.

— Ще ми кажеш ли какво, по дяволите, търсиш тук?

— Почерпи ме едно питие и ще ти разкажа цялата дълга и тъжна история.

— Не, благодаря.

Тя въздъхна, сви рамене и навлажни устните си с език.

— Какво толкова да ти казвам, за бога? Наближавам трийсет, но още изглеждам добре. Затова се обличам като за парти и идвам тук. Правя го един-два пъти в месеца.

Облиза устните си още веднъж, вдигна сенника и намести нещо на гърдите си, за което подозирах, че е надуваем сутиен.

— Наричай го както искаш: бягство, роля, освежаване. От време на време го правя, и толкоз. Не като професионалистка. В смисъл че не се чукам като останалите проститутки.

Гледах право пред себе си и я оставих да говори.

— Какво толкова, Кели? Двайсет и пет долара за уста, десетачка за ръка. Тия неща се правят във всеки бар в града. Купуваш ми вечеря или просто даваш мангизите предварително. Каква е разликата?

— Има голяма разлика.

— Защо мислиш така?

— В този квартал устата може да принадлежи на тринайсетгодишен хлапак, а сериозният клиент като нищо се оказва тип, който е готов да ти пререже гърлото — поясних аз. — Но ти го знаеш много добре. Това ли търсиш? Искаш пак да го преживееш, а?

Не очаквах отговор и не го получих. Тя качи краката си на арматурното табло и се нацупи. Не за дълго.

— Много си сладък, като се ядосаш, Кели.

Не й обърнах внимание.

— Откри ли копелето, което ме нападна?

— Работя по въпроса.

Нямах желание да й казвам за ДНК съвпадението между блузата й и досието на Грайм. Нито пък за възможната връзка с Полард. Още не. Не знаех защо, но ми се струваше рано.

— Моят случай ли те е накарал да се мотаеш тук посред нощ? — попита тя.

— Чуй какво ще ти кажа, Илейн. Папката с веществените доказателства по твоя случай е била унищожена преди две години. Това, което ще открия, вероятно няма да има значение. Окръжната прокуратура дори няма да го погледне.