Убийството на Бусе [bg]

— Бъдете спокойна. Всичко, което търсят, е у нас. То и без това си беше у нас. Нямаше нещо, което да представлява заплаха. Унищожих всичко. Със собствените си ръце.

Щеше да бъде добре, ако беше пояснил още малко. Забелязах, че е разбрал от учудения ми поглед. Продължи:

— Както ви е известно, връзката ни с Февзи приключи преди много време.

Почувствах се неудобно да слушам пред Сабиха и Сюлейман една така спокойно разказвана педерастка история от миналото му, още повече история със сина на един от присъстващите. Забеляза го.

— Сюлейман знае всичко за мен. От малък е при мен. Като истински син ми е. Нямам нищо, с което да се притеснявам от него.

Какво сега, в момента Сюлейман ли задоволяваше тайните и забранените му желания? Беше преминал от едрогърдести травестити до високи и яки бодигардове ли? Обърнах се и погледнах Сюлейман още веднъж. Моят Гари Купър слушаше, без да отдели очи от пътя. Едва доловимо се чу гласът му:

— Моля ви, господине. Какво говорите. Вие винаги сте се държали с мен като баща.

Не можах да уловя дали в гласа му имаше страст, но дори да беше само уважение, това чувство го караше да потрепва. Замислих се, че вече няма такава любов, която да се крепи на уважението и да кара гласа на човек да трепери.

— Благодаря ти, Сюлейман — каза той. — При необходимост ще жертва и живота си. Но досега, слава богу, не се е налагало.

Сабиха стоеше безмълвна и неподвижна, сякаш към слепотата й се беше добавила и глухота. Постоянно въртеше халката на лявата си ръка. Сюрея сложи едната си ръка върху дланите й.

— А леля ми знае всичко от години. Каквото знае тя, го знае единствено Бог. Това е.

Сабиха поклати глава и от очите й се стече тънка като конец сълза. Поддържаните и нежни ръце на Сюрея обгърнаха нейните. И ги стиснаха. Това стискане превишаваше нивото на нежност. Не можех да знам колко я заболя жената, но сълзите й се увеличиха.

Докато й говореше: „Не е успокоение да ти кажа да не страдаш. Знам, че страдаш. Това е съдба. Не можем да я избегнем“, лицето на човека пак беше като лед.

Сабиха се обърна към него, въпреки че не виждаше. Сюрея я дръпна към себе си и я облегна на рамото си. Бяха като прегърнати майка и син. Не, не приличаха особено, разликата в годините им не беше толкова голяма. Сабиха извади носна кърпичка от ръкава на дрехата си и избърса с нея очите и носа си. След това захапа края на кърпичката и продължи да плаче.

— Връзката ни с Февзи приключи, но с леля Сабиха остана. Когато имах възможност, наминавах и й целувах ръка, в навечерието на празниците винаги й се обаждах. За мен тя е като майка. Още от първото ни запознанство също ме обикна като свой син. Когато съм имал неприятности, винаги ме е изслушвала, без да се отегчава. Разказвах й всичко. В християнството има изповядване, нещо такова. От години наред ходя при нея, когато възникне проблем, когато не мога да взема решение за нещо или ми е гузна съвестта. Винаги съм й разказвал.