Убийството на Бусе [bg]

Не я попитах, защото не ме интересуваше какво й се е случило.

— Ти, щом искаш, отиди, ако се случи нещо важно, ще ми разкажеш, като се върнеш. Все едно съм била там — добави тя и затвори.

След това се обадих на Понпон и Ипектен, които имаха желание да дойдат. Нямаше значение, че е в Саматя. Понпон щеше да ме вземе с колата, след което по пътя щяхме да вземем и Ипектен. Понпон, естествено, ме попита какво съм облякла.

— Синя рокля — казах аз. — Не исках да отида облечена цивилно.

— Ами да, разбира се, все пак се смята за оказване на последно уважение. И аз така ще се облека тогава. За малко да се облека цивилно.

— Скъпа, но доколкото помня, ти имаш само предизвикателни сценични костюми. Ще можеш ли да си намериш нещо прилично?

— О, разбира се — увери ме тя. — Мислиш ли, че напразно пазя костюмите на покойната ми майка. Всичките чакат в нафталин за поводи като брак, погребение, съдебно заседание или други такива.

Със старомодните костюми на майка си щеше да изглежда неуместно, но не й казах нищо.

Докато чаках, копирах отново нещата за Али на едно CD. Този път, за да не разчитам само на късмета, се обадих на куриерите с мотори. Предупредих госпожа Сатъ и го предадох.

Докато облизвах плика, пристигна Понпон, сложих си шапката и слязох.

Качвайки се в колата, се огледахме една друга и започнахме да се смеем. Беше облякла тъмносив къс костюм като на класна учителка.

— За бога, облича ли се вълнен костюм в тази жега?

— К’во да направя… в останалите не се побрах — каза тя. — А ти изглеждаш, сякаш не отиваш на погребение, а на ревю.

— Аскот — рекох аз.

— Моля?

— Аскот… конните надбягвания в Англия. Където всички демонстрират шапките си…

— Като в „Моята прекрасна лейди“ ли? — попита тя. Културно момиче е. Знае ги тези неща. Също така знае и че обичам Одри Хепбърн.

Покискахме се, докато вземем и Ипектен. Беше цивилно облечена, може би защото и двете не й бяхме казали нищо.

— На какво сте се направили бе? — започна тя. — С тези дрехи няма да ви допуснат до молитвата. Ще ни замерят с камъни.

— Че кой ще се моли? — каза Понпон. — Ще стоя отстрани, ще гледам минаващите и ще приемам съболезнования.

— Както виждаш, и аз нямам намерение — заявих.

— Много добре изглеждате! — Ипектен беше укоряваща. — Тогава за какво ще ходите? Да провокирате хората ли?

— Виж — казах, — ако хората ще се провокират от това, да се провокират! И бездруго от бездействие се съсипваме като народ.