Убийството на Бусе [bg]

Зад мен чух отнякъде Гьонюл да вика:

— А, ето я леля Сабиха!

Веднага се смесих с тълпата с цел доближаване до колите. Не беше много лесно с огромната ми шапка, но с ударите с лакът, които нанасях неусетно, и с един лек ритник успях да си проправя път.

Пред едната кола в средата имаше струпани хора. Беше отцепена от костюмираните. Задните врати бяха отворени. От близката до мен страна с авторитет стоеше госпожа Сабиха, с празен поглед, забит в една точка, който я издаваше, че е сляпа. Лицето й въобще не беше подпухнало от сълзи. Изглеждаше само изтощена. Подаваше ръка към доближаващите до колата, за да я целунат. На ръката носеше семпъл пръстен.

Охраната не разрешаваше на никого да се доближи до нея, а ако някой успееше, можеше само да й целуне ръка.

От другата страна на колата, която аз не виждах, имаше друго струпване на хора. Навалицата продължаваше да се бута, но от уважение към погребението нямаше много шум. Трябваше леко да се наведа, за да видя другия човек в колата. Приклекнах.

Шокирах се от ощипването, което получих в този момент, и още повече от това, което видях: на задната седалка до госпожа Сабиха седеше Сюрея Еронат!

Не обърнах внимание кой ме ощипа по задника и заобиколих от другата страна. Като видях на седалката на шофьора Сюлейман, се изненадах още повече. Изпуснах една псувня, която показваше учудването ми. Естествено, всички глави се обърнаха към мен. Вече имах видимост към колата около два-три празни метра. Спогледахме се със Сюрея Еронат очи в очи.

Гледаше ме също както от снимките, с важен, разбиращ поглед и наченка на лека усмивка в края на устните си.