Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Убийството на Бусе [bg]
Убийството на Бусе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Бусе [bg]

Электронная книга - «Убийството на Бусе [bg]». Краткое содержание книги:

Той е компютърен специалист през деня, а тя е бляскава жена, приличаща на Одри Хепбърн през нощта и e собственик на клуб за травестити. Всъщност двамата са един и същ човек – травестит, който води двойствен живот, докато едно от неговите „момичета“, на име Бусе, не му поверява жестока тайна. Бусе притежава снимки и писма и с тях може да съсипе живота на един от най-влиятелните мъже в Истанбул. Главният герой не приема нещата на сериозно, докато Бусе не се оказва мъртва. И докато посетителите на клуба се страхуват, че тайният им нощен живот може да излезе на бял свят, безименният детектив започва свое разследване, за да разбере кой има интерес Бусе да умре. Каква неочаквана помощ ще намери и ще успее ли да открие убиеца, преди самият той да попадне в клопката му? Читателят ще открие сам в тази класическа криминална история, която се развива в интригуващия и екзотичен свят на нощен Истанбул.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 89
Перейти на страницу:

— А аз, която съм забелязана да се качвам и да слизам от колата ви?

Естествено, докато задавах този въпрос, повдигнах максимално нагоре едната си вежда. Малко разтворих и устните си. Това е мимика, която ми харесва, когато я направя пред огледалото.

— Във всяко семейство, а и между роднините може да има някои неодобрявани личности. То не е причина да ги изключваме. Особено в такива тежки времена. Ние като партия разтваряме обятия за всеки. Нашите поддръжници са достатъчно зрели, за да приемат това с разбиране.

Да, такива хора не биха направили и крачка, без да я премерят. Може би имаше и емоционален характер, но ето че всичко, което правят, накрая се опираше на елементарна аритметика.

— Мислите ли да предприемате нещо по отношение на убийците на Бусе, тоест Февзи? Една огромна банда изнудвачи…

Като чу името на Февзи, очите на Сабиха отново се насълзиха.

— Знаем кои са — отвърна той. — И вие, и ние.

— Банда, която досущ като октопод е пуснала пипалата си навсякъде — уточних аз.

Сабиха вече плачеше с глас. Кърпичката в ръката й беше прогизнала. Не издържах, подадох й кутийката салфетки, стояща между мен и Сюлейман.

— Зап’вядайте, използвайте тези — казах аз.

Благодари ми безмълвно. Изтегли една от кутията и си издуха носа.

— От известно време знаем за тяхното съществуване. Дори се случи да послужат и на нас. Но, както и вие сте установили, прекалено много са се разраснали. Корените им се опират на здрави места. Невъзможно е да се справим с всички накуп. Установихме имената, свързани с убийството на Февзи. Засега целта ни са само те. Но не се притеснявайте, предприехме действия. — Намигването с минимална мимика в лицето, в смисъл на „не се и съмнявайте“, беше наистина учудващо.

— Дотук добре, но аз как ще се отърва от тях? Както знаете, те са на моята глава. Следят ме, наблюдават дома ми, с една дума, на главата са ми. Аз не притежавам вашите възможности. Ако реша да се справям с всеки един поотделно, няма да ми стигне живота.

Известно време остана безмълвен, докато ме гледаше в очите.

— Госпожа София получи необходимите указания по време на погребението. Надяваме се, че се е убедила. Известно е, че когато се работи с такива институции, невинаги се остава на едната страна и това трябва да се взема предвид. Поради тази причина от самото начало ръцете трябва да се държат здраво. И нашето положение е точно такова. Око за око, зъб за зъб… Разкрихме си картите. Вече е ясно какво ще правят. Тази общност също си има свои неписани правила. Колко е безмилостен светът, в който живеем. Но трябва да призная, че с касетата, която извадихте вчера, малко пообъркахте положението.

— Как така? — попитах. — Касетата не може да е доказателство за нищо. Ако не се лъжа, по този въпрос има дори и решение на Върховния съд.

Отново се засмя неясно.

— Да, има такова решение, но както и вие знаете много добре, за разпространяването на един слух не са необходими доказателства.

Неизвестно защо изпитах нужда да мина в защита:

— Нали знаете, че оригиналът беше в онази жена, журналистката.

— Госпожа Айше Видинли… — каза той, като поправи моето „жена“ с „госпожа“.

Да, вярно, че се казваше Айше. Името на журналистката, което не можех да си спомня толкова време, беше от най-обикновените — Айше. На всичкото отгоре аз обичам това име.

— А и тя, тоест Айше Видинли дори беше предложила интервюто си на вестника.

— Със сигурност нямаше да бъде публикувано.

Толкова категорично изрече това, че беше невъзможно човек да си помисли обратното.

— Извинете ме тогава, но какво точно се обърка?

— Касетата, която извадихте — рече той. — Някои хора научиха, без да е необходимо. Ненужни имена се включиха в случая.

— Те само искаха да извлекат полза от възможността — опитах се да ги защитя.

Погледна ме с усмивка.

— Не е ли достатъчно? Възможност… чревоугодничеството е един от седемте основни гряха. Но… ще се оправят…

Отново изказът му придобиваше увереност и неоспоримост. Кое как ще се оправи, беше ми любопитно какво ще им се случи, ако става въпрос за Айше Видинли и кокетката обратния Ахмет. Но любопитството ми не налагаше задаването на този въпрос. Колкото по-малко знам, толкова по-спокойна щях да бъда.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)