Не казвай сбогом [bg]

— Да ви предложа нещо за пиене? — попита Деси, притиснал длани. Направо на въпроса.

— Не, благодаря.

Той седна срещу мен. Беше облечен безукорно в тъмносиньо и кремаво. Дори връзките на обувките му сякаш бяха изгладени. На него всичко му стоеше добре. Не беше незначителното конте, което се надявах да видя. Беше самото въплъщение на джентълмен: човек, който може да цитира велик поет, да поръча рядък скоч, да купи на жената най-подходящото старинно бижу. Всъщност изглеждаше като човек, който интуитивно знае какво искат жените — седнал срещу него, имах чувството, че костюмът ми е смачкан, че обноските ми стават нескопосани. У мен се надигна неустоимо желание да говорим за футбол и за пръдни. Типове като него винаги ме вбесяват.

— Ейми. Някакви следи? — попита Деси.

Изглеждаше ми познат, може би приличаше на някой актьор.

— Нищо сериозно.

— Отвлечена е… от вкъщи, така ли?

— Да, от дома ни.

И в този момент се сетих кой е той: беше се появил сам на първия ден от издирването, онзи тип, който постоянно крадешком поглеждаше към снимката на Ейми.

— Вие идвахте в доброволческия център, нали? През първия ден.

— Да, така е — отвърна Деси сдържано. — Тъкмо щях да ви го кажа. Иска ми се да се бяхме запознали тогава, да изкажа съчувствието си.

— Дошли сте отдалеч.

— Мога да кажа същото за вас — усмихна се той. — Вижте, наистина харесвам Ейми. Когато научих какво се е случило, трябваше да предприема нещо. Просто… ужасно е, че го казвам, Ник, но когато узнах от новините, си помислих: ама разбира се.

— Разбира се ли?

— Разбира се, че някой ще я поиска — отговори той. Имаше дълбок глас, интимен. — Знаете ли, тя открай време е такава. Кара хората да я пожелават. Винаги. Сещате се за онова клише, нали — „мъжете я искат, а жените искат да са като нея“. За Ейми важеше напълно.

Деси скръсти големите си ръце в скута на панталона. Не можех да разбера дали не ме манипулира. Казах си, че трябва да внимавам. Това е правило за всички интервюта, които се очертават като трудни: не минавай в настъпление, докато не се наложи, най-напред виж дали сами няма да се обесят.

— Имали сте доста напрегната връзка с Ейми, нали така? — попитах.

— Не беше само заради външността й — отговори Деси. Облегна се на коляно с отнесен поглед. — Разбира се, много съм мислил за това — първата любов. Определено съм мислил за това. Умозрителната ми природа. Прекалената ми склонност към философстване. — Усмихна се прекалено скромно. Показаха се трапчинките му. — Нали знаете, когато Ейми те обича, когато се интересува от теб… вниманието й е толкова топло, вдъхва ти увереност… напълно те обгръща. Като гореща вана.