Идеалната съпруга
- Автор: Александер Виктория
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Торнадо»
- ISBN: 954-19-0027-5
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Идеалната съпруга». Краткое содержание книги:
Той се втренчи в очите й. Очи, които го подканваха и го придърпваха към бездънните си дълбини. Кое беше това създание? Сирена от морските дълбини? Магьосница от небесата? Или може би беше… съдбата?
— Дявол да го вземе — изстена той и я прегърна. Гърдите й се притиснаха към неговите и устните й срещнаха неговите.
Мат знаеше, че трябва да бъде нежен, защото Уин очевидно не беше свикнала с такова отношение, но силата на реакцията й разби всичките му задръжки и го изпълни с желание. Устните й се разтвориха под неговите и той опита вкуса на устата й. Пръстите му се вплетоха в копринените къдрици на тила й и ръката му се плъзна към кръста й.
Тя уви ръце около врата му и притисна тялото си плътно към неговото. Книгите не я бяха подготвили за онази сила, която пропъждаше всички мисли, оставяйки й само способността да мисли за докосванията му. Това беше повече, отколкото тя се беше надявала да получи, повече отколкото бе желала и в най-смелите си мечти. Горещината на устните му стигаше до дъното на душата й и тя се притискаше към Медисън с нуждата, породена от цял живот въздържание. Той размърда бедрата си срещу нейните и Уин ми отвърна инстинктивно, като се, задвижи в ритъм с него.
Прегръдката им беше шокираща, още повече поради тънкия плат, който разделяше телата им. Мат се отдръпна; дишането му беше тежко и неравно. Очите й блестяха от възбуда, а лицето й беше зачервено от страст. Гърдите й се надигаха тежко под ризата
— Ти не знаеш какво правиш, Уин — каза той с дрезгав глас. — Подозирам, че никога не си била с мъж.
Тя наклони лице към неговото. Страстният й глас го накара да потръпне.
— Ако поставяте под съмнение девствеността ми, капитане, мога да ви уверя, че тя е непокътната.
Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Да дефлорира девственици, дори такива, които отдавна бяха преминали периода на първа младост и бяха готови да се отдадат с желание, не беше приятна задача за Медисън. Въпреки измамната си душа той се смяташе за честен мъж. В това да си легне със зълвата на Бри имаше нещо определено нечестно. Но, господи, тя беше толкова красива и страстта в нея бе толкова съблазнителна. Тя беше толкова готова за подходящия мъж, който да…
— Уин, аз не мисля, че…
— Капитане — тя започна да целува основата на врата му и той преглътна конвулсивно, — струва ми се, че времето за размисъл изтече.
— Уин, аз…
— Нека да не говорим повече, става ли? — Тя се премести към чувствителното място зад ухото му и го захапа леко.
Мат потръпна.
— Не искам брат ти да ме обвини, че съм те прелъстил.
Тя се разсмя тихо.
— Уверен ли си, че ти си прелъстителят?
Той направи последен опит да я разубеди, като се овладя, хвана ръката й в своята и я обърна с лице към себе си.
— Уин, това не е някоя от твоите книги — каза рязко Мат. — Тук не става дума за любов, а само за страст, похот и нужда. И нищо повече.
Тя го погледна в очите и бавно придърпа ръката му към устните си. Потърка кокалчетата му в долната си устна, без да сваля очи от неговите. Кръвта закипя във вените му и той изстена високо. Всичките му добри намерения се изпариха под допира й.
Мат я дръпна обратно в обятията си и наведе устни към нейните.
— Надявам се осъзнаваш, че няма да се оженя за теб.
— Не, капитане — прошепна тя срещу устните му. — Аз няма да се омъжа за теб.
Той се втренчи в нея в продължение на няколко секунди, след което се отдръпна назад.
— Ще бъда в каютата си довечера.
Тя се усмихна така, сякаш между тях не се бе случило нищо, освен един приятен разговор. Единствено пламъците в очите й показваха, че това не беше така.
— В такъв случай несъмнено ще се видим по-късно, капитане. — Уин кимна учтиво.
Мат й кимна отсечено, обърна се и се отдалечи. Той изгаряше от желание и дългите часове на очакване на вечерта му бяха неприятни. Думите на Уин отекваха в съзнанието му. Той се питаше какво точно бе искала да каже тя, защо думите й не излизаха от ума му и защо изобщо се интересуваше от това.
«Не, капитане. Аз няма да се омъжа за теб.»
— Никълъс… ние… не можем… ние не трябва… не тук… — Сабрина едва успяваше да изрече думите. Възраженията й ставаха все по-слаби под пелената на възбудата.
Устните на Никълъс изучаваха врата й.
— Тази част на палубата ще бъде пуста тази вечер, любов моя. Никой няма да ни види, освен луната и звездите. — Той дръпна нетърпеливо ризата върху рамото й и по тялото й преминаха тръпки от докосването на устните му.