Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Навярно кръстоските са ти харесали?
— Беше страхотно! Утре ще преминем към втория етап.
— Е, добре. Сутринта изглеждаше доста унила.
— Спах неспокойно, но вече съм по-бодра. — Хейли се огледа, за да се увери, че няма кой да я чуе. — Влюбени сме един в друг! — Широко усмихната, тя нарисува сърца във въздуха с показалците на двете си ръце. — Аз и Харпър — вечна любов.
— На това се казва сензационна новина!
Хейли се засмя и продължи да пренася чувалчета с пръст от количката до рафтовете.
— Говоря за истинска любов. Снощи си го казахме.
— Искрено се радвам за вас. — Стела я прегърна.
— И аз се радвам. Но има и нещо друго… Трябва да ти разкажа какво се случи.
Хейли плахо се огледа и подробно осведоми Стела за преживяното с Амелия.
— Господи, добре ли си?
— Беше ужасно, толкова ужасно, че все още ме присвива стомахът. Не знаех как ще го преодолеем. Това беше по-лошо от самото изживяване. Но успяхме. Не мога да си представя как се е почувствал Харпър, но не се отдръпна от мен.
— Той те обича.
— Да, наистина. — Хейли погледна замечтано. — Стела, винаги съм вярвала, че някой ден ще се влюбя, но не знаех, че ще стане така. А сега не мога да си представя какво ще правя, ако не успея да задържа тази любов. Разбираш ли?
— Трябва да бъдеш щастлива. Да знаеш, че другото е нещо съвсем отделно. Двамата с Харпър трябва да изживеете този етап на блаженство, защото е безценен.
— Струва ми се, че всичко в живота ми е било крачка по пътя към него. И добро, и лошо. Мога да превъзмогна лошото, защото знам, че открихме един в друг нещо, което е истински важно. Сигурно звучи глупаво, но…
— Нищо подобно. Говориш като щастлива жена.
Петнадесета глава
Лаптопът, купен изгодно втора ръка, вдъхваше на Хейли увереност, че върши нещо полезно. За час-два ровене в интернет не бе събрала много ценна информация, но поне бе разбрала, че не е сама.
Имаше много други хора, които вярваха, че в тях са се вселявали духове. Вече документираше всеки важен съвет от всеки сайт, който посещаваше. Можеше да набира записките си на компютър, вместо да ги води на ръка в тетрадка.
Освен това бе забавно да разменя имейли със стари приятели от Литъл Рок.
Често се увличаше да сърфира в Мрежата, както когато се ровеше в книги. Имаше толкова много информация, толкова интересни неща. Неизбежно едно от тях водеше до друго и ако не внимаваше, можеше да остане приведена над клавиатурата до полунощ.
Беше се подпряла на лакът и съсредоточено четеше разказ от Торонто за плачещ призрак, вселил се в бебе, когато нечия ръка я потупа по рамото.
Едва сдържа писъка си. Стисна очи и заговори с почти спокоен глас:
— Моля те, кажи ми, че е истинска човешка ръка.
След това чу гласа на Роз:
— Надявам се, че моята е такава.
— О, щях да скоча до тавана като котка от анимационно филмче! — простена Хейли.
— Сигурно е доста интересно. — Роз присви очи и се вгледа в екрана. — Сайт за ловци на духове ли е това?
— Един от многото — отвърна Хейли. — Наистина има страхотни неща. Знаеше ли, че един от традиционните начини да защитиш стая от духове е да забиеш карфици или пирони в касата на вратата? Сякаш ще се закачат на тях и няма да могат да влязат. Разбира се, ако го направиш от вътрешната страна, не ще могат да излязат.
— Ако надупчиш касите на вратите ми с пирони, жива ще те одера.
— Зная. Но освен това, струва ми се, е малко вероятно да подейства. — Хейли откъсна поглед от монитора и се извърна. — Казват, че трябва учтиво да помолиш духа да си тръгне. Например: „Хей, съжалявам за лошия ти късмет, че си мъртъв, но това е моята къща и ми създаваш проблеми, така че, моля те, ако нямаш нищо против, просто се изнеси“.
— Бих казала, че вече сме пробвали с подобни молби.
— Да, нищо не се получи. — Когато Роз седна на дивана във всекидневната, Хейли разбра, че не е дошла само за да си побъбрят за Амелия. Нервите й се обтегнаха. — Казват, че всичко трябвало да се документира, но Мич вече поиска това от нас. И да се правят снимки. Можеш да наемеш ловци на духове, но предполагам, че не би искала непознати хора да се разхождат из дома ти.
— Разбира се, че не желая.
— Или да повикаш свещеник да освети къщата. Това не би навредило.
— Страхуваш ли се?
— Повече, отколкото преди, признавам. Но зная, че тези неща — докосна екрана — няма да помогнат, защото това, с което сме се заели и винаги е било наша цел, е да разкрием какво точно се е случило тогава. А ако просто прогоним Амелия, никога не ще узнаем. Но ми харесва да събирам информация.