Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— С Мич сте като две капки вода. Документира ли случилото се с теб и Харпър онази нощ?
— Все още не съм дала записките на Мич. — Лицето й пламна.
— Много е лично. На мен няма да ми е приятно да споделя толкова интимно преживяване с чужд човек.
— Не е чужд. Искам да кажа, че и двамата не сте ми чужди.
— Колкото и да го обичаш, нещата се променят, щом става дума за нещо, което се е случило, докато сте били в леглото, Хейли. Искам да знаеш, че разбирам това. И че е излишно да се чувстваш като на тръни, докато разговаряш с мен. Изчаках два дни, защото се надявах да се поуспокоиш.
— Зная, че Харпър се е доверил на Мич и че той ти е казал. Просто не можех аз да ти го съобщя, Роз. Ако беше някой друг, а не Харпър… Не че бих спала с друг мъж… О, вече обърках всичко! Все пак Харпър е твой син.
Роз зае любимата си поза, вдигайки крака на масата.
— Знаех, че е хлътнал по теб още преди ти да го разбереш. А може би и дори преди самият той да го е осъзнал.
— Мисля, че любовта ни пламна в нощта, когато отседнахме в „Пийбоди“.
Роз поклати глава.
— Това бе началото на романтичната ви връзка, което е важен момент. Но не се е влюбил в теб тогава. Кой държеше ръката ти, докато ти раждаше?
Хейли повдигна ръка към очите си, в които напираха сълзи на умиление.
— Харпър. Изглеждаше уплашен почти колкото мен.
— Когато видях тази сцена и разбрах какво става, сърцето ми се сви, но само за миг. Ще ме разбереш, когато Лили порасне. Ако си късметлийка като мен, ще видиш как детето ти се влюбва в човек, към когото изпитваш обич, уважение и възхищение. Човек, когото намираш за забавен и чувстваш близък. Тази болка в сърцето е от щастие и благодарност.
Сълзите потекоха по бузите й.
— Не знам дали е възможно да имам по-голям късмет от този, който вече ме споходи. Ти си толкова добра с мен! — въздъхна Хейли. — А това означава много за мен. Когато дойдох тук, се смятах за силна, умна и подготвена за всичко. Казвах си: „Ако ме изрита, ще си намеря работа, апартамент и ще родя това дете. Ще се справя“. Ако знаех колко много неща са нужни за майчинството, освен неуморните усилия, щях да се хвърля в краката ти и да те умолявам за помощ. Но беше достатъчно само да почукам на вратата.
— Дадох ти работа и дом, защото си ми роднина и заради положението, в което беше. Но не това е причината все още да си тук. Ти заслужи мястото си в градинарския център, както и в тази къща. Можеш да бъдеш сигурна, че ако се бе издънила, щях да ти посоча вратата.
— Зная. — Тази мисъл накара Хейли да се усмихне. — Исках да се докажа пред теб и се гордея, че успях. Но сега, когато имам Лили, разбирам какво означава Харпър за теб. Това е една от причините да се боя още повече, че Невестата може да му навреди.
— Защо мислиш така?
— Тя виждаше в него Реджиналд. Може би една от причините да се вселява в мен са чувствата, които изпитвам към Харпър. Спомням си какво си помислих, когато го видях за първи път: „Ако не бях в това състояние, веднага бих опитала късмета си с него“. — Смехът на Роз я накара да се изчерви. — Чуваш ли какви ги говоря? За бога, та ти си му майка!
— Забрави това за минута. Продължавай.
— Е, в мислите ми нямаше място за мъж, още по-малко за сериозна връзка. Просто той изглеждаше много секси, а когато го опознах, разбрах, че е и забавен, и умен. Започна да ми харесва, а бях ужасно раздразнителна и заядлива. Беше страхотен, но аз не приличах на себе си. След като се появи Лили, се опитах да гледам на него като на брат или братовчед. Е, наистина сме далечни братовчеди, но знаеш какво имам предвид.
— Както гледаш на Дейвид, Лоугън или другите ми двама синове.
— Да, наистина се опитах да мисля за Харпър по същия начин. Бях твърде заета да научавам нови неща и не беше трудно да потискам онази лека тръпка, която се прокрадваше в мен. Навярно ти е позната.
— Да, слава богу — замислено прошепна Роз.
— После бе по-трудно, защото чувствата ми към него ставаха все по-силни. Струва ми се, че точно когато признах това пред себе си и започнах да си фантазирам за него, Амелия отново се появи.
— И колкото по-силни ставаха чувствата ти, толкова по-явно тя показваше неодобрението си, нали?
— Да, но сега се боя, че ще го нарани чрез мен, въобразявайки си, че е Реджиналд. Тревожа се, че не ще успея да й попреча.
Роз се намръщи и поклати глава неодобрително:
— Изглежда, подценяваш способността на Харпър сам да се грижи за себе си.
— Не, Роз, но сега тя е ужасяващо силна! По-силна от преди. — При спомена за усещането, когато Амелия бе обладала собственото й тяло, Хейли въздъхна дълбоко. — А ми се струва, че вече е имала предостатъчно време да замисли отмъщението си.