Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Че аз също съм лудо влюбен в теб.
— О. — Хейли приклекна, когато Лили й донесе едно от камиончетата. — Много е хубаво, скъпа. Тичай да го догониш. — Побутна играчката към другия край на стаята и отново се изправи. — Нали не го казваш, защото съм ти сърдита?
— Обикновено моята тактика не е да се обяснявам в любов на жена, когато ми е сърдита. Всъщност досега не съм го казвал на никоя, защото това означава много за мен. Или би трябвало да означава. Ти си първата.
— И не е, защото си толкова привързан към Лили?
Харпър вдигна поглед нагоре и простена:
— За бога!
— Развалям всичко. — Хейли закърши ръце. — Не знам какво говоря. Замаяна съм. Караш ме да се чувствам толкова щастлива, че не съм на себе си. А бях толкова изплашена. — Със смях тя се втурна към него и го прегърна. — Толкова се страхувах, че ще се влюбя в теб, а ти ще гледаш на мен само като на приятелка, както на жената, която дойде в градинарския център. Ако между нас не се получи, няма да останем приятели, Харпър. — Отдръпна се назад, после жадно впи устни в неговите. — Ще те намразя завинаги.
— Не се и съмнявам.
Тя отново въздъхна дълбоко и докосна с устни лицето му.
— Какво ще правим по-нататък?
— Тъй като ми е за първи път, искам да се порадвам на изживяването. Доста е вълнуващо. А що се отнася до тази вечер, предлагам да си поиграем с Лили. Да я изтощим и когато я сложиш в леглото, аз да те отнеса до своето.
— Планът ми харесва.
Когато Лили заспа, Харпър вече бе пуснал музика. Хейли знаеше, че не може да живее без нея. Въпреки че едва се свечеряваше, в стаята му горяха свещи. Бе сложил и цветя — нещо, за което малцина мъже биха се сетили.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Да, лесно заспива, но невинаги остава спокойна през цялата нощ.
— Тогава да се възползваме от тишината. — Плъзна длани надолу по ръцете й и нагоре по извивките на тялото й. — Обичам да се любя с теб, да те докосвам. Да те гледам, докато те докосвам. Да усещам как тялото ти се движи заедно с моето.
— Може би помежду ни има само страст.
Той проследи брадичката й с устни.
— Това ли изпитваш ти?
— Не. — Хейли застана с лице към него и устните им се срещнаха. — Не само…
— Мислех за теб — за лицето ти, за гласа ти… Ето ни сега заедно.
Тя обгърна врата му, докато я спускаше към леглото. Ръцете му се плъзнаха по талията й и обхванаха гърдите й.
— Ти си съвършена…
Той обходи шията й с устни и леко захапа зърното й през блузата, докато тялото й затрепери под неговото.
Придърпа блузата надолу и достигна голата й плът.
„Това е нещо по-силно от възбуда“, помисли си тя, когато инстинктивно се изви към него. Чувството на щастие се промъкваше сред вълнението и се издигаше към повърхността като мехурчета на шампанско. Той я обичаше. Харпър с търпеливите ръце и избухливия нрав бе влюбен в нея.
Каквото и да се случеше, беше обичана. Любовта, която я изпълваше, толкова силна и обсебваща, бе споделена. Нямаше по-ценен дар.
Чувстваше нужда да му разкрие чувствата си и го стори с горещите си целувки.
Обгърна го с тях и накара сърцето му да засияе. Това бе любовта. Никога по-рано не бе идвала при него. Този шеметен прилив на емоции, които завладяваха сърцето и душата, тялото и ума. Беше ги събудила жената, чието тяло тръпнеше, слято с неговото.
Опияняваше се от уханието на кожата й, докато отвън небето добиваше нощния си цвят, а клоните на ябълковото дърво нежно шумоляха зад прозорците.
Топлият въздух в стаята трептеше от въздишките и стоновете им. Усети как тя се надигна, потръпна и се отпусна, прошепвайки името му. Кожата й тръпнеше при допира му, а неговата гореше, докато ръцете й се плъзгаха по нея.
Можеше да потъне в устните й… Насладата нахлуваше в съзнанието му като проблясваща мъгла.
Когато тя се издигна над него, видя лицето и на светлината на свещите. Сиянието на гладката й кожа, тъмните й коси, нежните сини очи, замъглени от страст…
Устните й отвръщаха нежно на ласките му дори когато целувката стана по-дълбока. С тихо стенание го прие в себе си. Той затвори очи и се понесе по вълните на щастието, докато краката й обгръщаха тялото му.
— Това искаш — прошепна тя. — Това искате всички.
Промяната бе внезапна. Думите й го пронизаха като ледена стрела. Погледна я и всичко в него застина.
— Не! — изохка той.
— Да прониквате, да потъвате…
— Престани!
Хейли все още се поклащаше над него. Разкъсван между възбудата и ужаса, Харпър сграбчи ханша й и я накара да спре да се движи.
— Говори й каквото искаш — любовни обяснения, обещания, лъжи! Готов си да изречеш всичко, докато лежиш между краката й.