Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Просто си имала нужда от по-добър партньор в лабораторията. На мен винаги ми се падаха страхотни. Сега ще подготвим растението майка. Виждаш ли това? — Повдигна лилията, която бе избрал. — Не трябва да бъде напълно разцъфнала. Търсим добре развити, но с не съвсем зрели прашници, преди да е настъпило самоопрашване. Откъсваме венчелистчетата и прашниците.
— Разсъбличаме я до голо.
— Така да се каже. Да няма никакви остатъци, защото ще се развият гъбички и наистина ще се провалим. Нужни са ни съвършено открити тичинки.
— Ти ще свършиш тази част. Нали сме екип?
— Добре. — Харпър откъсна венчелистчетата, взе пинсети и умело отстрани прашниковите торбички. — Сега ще чака прашеца до утре. Това ще даде време на тичинките й да станат лепкави — обясни той. — Тогава ще пренесем зрелия прашец върху тях. Можеш да използваш четчица, но аз предпочитам да го правя с пръсти. Ето така.
Отдръпна се назад.
— Това ли е?
— Това е първото. Сега да повторим със следващото. Имам десетина лилии за опрашване. Мисля, че за тази ще е достатъчен прашецът от две торбички. Да видим какво ще се получи.
Редуваха се да изпълняват стъпките. „Спокоен партньорски ритъм“, помисли си Хейли. Чувстваше се доволна.
— Как избра растенията, с които да работим?
— Наблюдавах всичките известно време, следях особеностите на растежа, измененията на формата и цвета.
— Още от раждането на Лили?
— Да, почти.
— Харпър, говорех сериозно, когато казах, че ако нещата между нас не потръгнат, ще те намразя за цял живот. Е, сега не се отмятам, но съм готова да преглътна почти всичко, защото зная, че я обичаш.
— Луд съм по нея, не мога да го отрека. Утре ще ги опрашим, ще поставим етикети, ще ги опишем и ще ги наглеждаме. Може би след около седмица плодниците ще се издуят, ако опитът ни е сполучлив.
— Плодници, яйчници — това ми навява спомени.
Харпър се усмихна и продължи да работи.
— Още две седмици и ще се образува семенник, но ще е нужен поне месец, докато семето узрее. Ще проличи, когато върхът започне да се разтваря.
— Да, и при мен пролича след толкова време.
— Престани, никак не е смешно. — Той седна пред компютъра си и дългите му пръсти запрепускаха по клавишите, въвеждайки информацията. — Тогава ще съберем семената, ще ги изсушим и ще ги засеем през късната есен. Предпочитам да изчаквам, за да не покълнат преди пролетта.
— Навън ли ще ги засеем?
— Не, тук вътре. Мама ще подготви малки кутийки с пръст и ще ги поставим в тях. Когато пораснат достатъчно, ще ги засадим в лехите. Ще разцъфтят след година и едва тогава ще видим какво се е получило.
— За щастие не знам какво е двегодишна бременност.
— Да, при жените трае само някакви си девет месеца. Отминават като миг.
— Говориш така, защото не си го преживял.
— Харесва ми начинът, по който го е измислила природата. Е, въведохме ги в регистъра и ако всичко върви по вода, накрая ще видим нови цветя, някои от които ще притежават характеристиките на всеки родител. — Харпър погледна резултата от работата и кимна. — Ще постигнем това, което искаме. Ако не съвсем точно, то поне нещо достатъчно близко, за да се получи при следващото поколение. Или като сменим единия от родителите.
— С други думи, би могло да отнеме години.
— Тази работа не е за аматьори.
— Харесва ми. Радвам се, че не е нещо, което носи бърз резултат. Човек живее в очакване. Може би няма да стане точно това, което е замислил, а нещо друго — не непременно по-добро, но все пак прекрасно. Е, чувствам се чудесно! — Хейли се отдръпна от работната маса. — Денят ми започна толкова зле. Не преставах да мисля за случилото се снощи, все се връщах към него и бях ужасно потисната.
— Ала ти нямаш никаква вина!
— Зная го… Но нещо дълбоко в мен ме караше да се питам дали отново ще можем да бъдем спокойни, когато сме заедно… поне в скоро време. Боях се, че ще се чувстваш неловко, а аз ще съм напрегната. Струваше ми се, че шансът любовта ни да има бъдеще е провален.
— За мен нищо не се е променило.
— Зная. — Застанаха един до друг и тя отпусна глава на рамото му. — Това ми носи известно успокоение.
— Разказах на Мич за случката. Хейли затаи дъх и потръпна.
— Добре че си го сторил, за да не се налага аз да му обяснявам. Ужасно ли реагира?
— Не, само малко странно. Дълго разговаряхме, без да се погледнем в очите.
— Няма да мисля за това — реши Хейли. — Стига вече! — Обърна се към него и го целуна. — Отивам да върша работата, за която ми плащат. Ще се видим у дома.
Докато изпълняваше ежедневните си задължения, Стела мина покрай Хейли, но изведнъж се спря. Сложи ръце на кръста и я огледа изпитателно.