Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Стига сте хленчили, скъпи ми докторе, не ви отива в края на краищата — заговори със сарказъм Бладхоук, налял погледа си с престорена изненада, и отстрани елегантно една невидима прашинка от ръкава си. — Въпросната лейди не е извън контрол, тя просто следва онова, което й е наредено. Признавам, започна да действа малко по-рано, отколкото заповядва програмата й, ала това е по ваша вина. Трябваше да ме предупредите, че на този Джейми Роял не може да се разчита.
— Нямаше начин да го разбера! Всичко навеждаше на мисълта, че Блекджак го е сплашил до смърт. Все още не мога да разбера защо Джейми не се подчини на нарежданията му.
— Това не е толкова важно. Факт е, че той е завел Мери право при друг еспер. Нищо чудно, че програмата й е задействала.
Въртю тръсна глава ядосано. Очите му се присвиха като змиеподобни цепнатини, физиономията му доби изражение на накърнено достойнство.
— Сега вече нищо не е от значение! Блекджак е мъртъв и толкова хора са настроени против мен поради това, което става тук. Само въпрос на време е да започнат да ме преследват. Трябваше да ми разрешите да ликвидирам Топаз както поисках!
— Не, първоначалният ни опит се провали; не можем да си позволим да насочваме вниманието си към нея. Някой може да се досети, че тя представлява реална опасност за плановете ни, понеже е сирена. Също като скъпата ни Мери.
— Чуйте, вие ме забъркахте в тази каша, Бладхоук, време е вече да ме измъкнете оттук.
— В противен случай!
— Ще отида при онези, които са останали в Съвета, и ще им разкажа какво правим.
— Ще ви заключат зад решетките и ще скрият ключа.
— Поне ще съм сигурен за живота си.
— Още един плъх напуска потъващия кораб — мрачно изрече сентенцията Бладхоук. — Скъпи ми Лиън, би трябвало да сте осведомен, че не мога да ви разреша да обърквате плановете ми. Поне не на този етап.
— И с какви средства възнамерявате да ме спрете? — Въртю отстъпи от телесния контейнер със зла усмивка на уста. Тъмна омраза гореше по лицето му. Бладхоук повдигна вежди при вида на разрушителя в ръката му, но не каза нищо.
— Вие разполагате някъде с кораб — напрегнато изфъфли Въртю. — С частен кораб. Ще ми помогнете да прехвърля съоръженията си на него и заедно ще направим малко пътешествие далеч от тази воняща планета. Щом стигнем до най-близкото звездно пристанище, всеки ще поеме по своя път. Така е най-справедливо, нали?
— Не можете вечно да държите този револвер срещу мен — спокойно заяви Бладхоук.
— Ще се опитам — усмихна се Въртю. — А сега да вървим. Изгубихме достатъчно време в приказки.
— Повече от достатъчно — отекна металическият глас на Доналд Роял.
Въртю и Бладхоук се обърнаха вледенени и зърнаха на вратата изправения силует на Доналд Роял, облегнал се лениво на касата й с кама в ръка. Скай стоеше зад него, както винаги анонимна, плътно загърната в наметалото си.
— Охраната ти е страхотна, Въртю — промълви Доналд меко. — А сега свали този револвер. Дори да го насочиш срещу мен, ще запратя гадничкото си ножленце право в окото ти.
Въртю зина срещу него, претегляйки шансовете си „за“ и „против“, сетне внимателно постави разрушителя си върху затворения капак на пречиствателния контейнер. Доналд му кимна в знак на благодарност и закрачи в просторното помещение. Той се огледа бързо, взирайки се в огромните стени от блестящ кристал и внушителните контейнери, които заемаха по-голямата част от кабинета. Въздухът бе мразовит и в него се разнасяше стипчивата воня на евтин дезинфектант. Скай застана мълчаливо до него, фиксирайки с поглед Лиън Въртю. Накрая Доналд се закова пред Въртю и Бладхоук, спазвайки предпазливо дистанция от няколко метра. Втренчи изпитателен поглед в Бладхоук.
— Струва ми се, че Въртю не притежава нито достатъчно разум, нито достатъчно смелост, за да извърши такова нещо — тихо произнесе той. — Освен това винаги съм считал, че сте прекалено добър, за да бъдете искрен. Откога сте станали предател, Бладхоук? Колко време имперски агент е бил внедрен в сърцето на Съвета?
— Почти от самото начало — спокойно отговори Бладхоук. — Веднага щом стъпих в Пристанището на мъглите разбрах, че съм сторил непростима грешка, като съм попаднал тук. Такова отвратително, смърдящо, нищожно място. Съвсем нецивилизовано. И мигновено ми хрумна, че тъй като… това, което извърших, не бе чак толкова лошо, Империята би могла да се заинтересува да спечели лоялността ми. В края на краищата, можех да сторя много за тях. За съответната цена, разбира се. Не беше трудно да се осъществи контакт с тях дори тогава, а Империята веднага оцени възможностите ми. Справях се отлично години наред. Дори дочух, че ще ми връчат медал за вярна служба.