Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Не мислите, че той бе единственият човек с револвер, не е ли така? — заяви Бладхоук хладнокръвно. — Заповядвам ви, Мадълайн, сложете меча си настрани. Уверявам ви, че няма да ви се удаде възможност да си послужите с него.
Скай пъхна меча в ножницата, като внимаваше да не прави непредпазливи движения.
— Чудесно, Мадълайн. А сега и двамата разпашете коланите с мечовете и ги пуснете на пода.
Доналд и Скай се подчиниха. Ножниците изтрополяха на пода с тежък, безнадежден звук. Бладхоук направи знак на Скай и Доналд да се отдръпнат от телесните контейнери и те отново се подчиниха. Той хвърли поглед към разрушителя на Въртю, който се въргаляше на земята, и го ритна силно.
— Това беше добро попадение, Доналд — едва ли не въодушевено го поздрави той. — Прав удар по сънната артерия под изключително подходящ ъгъл.
— Не беше толкова добър — възпротиви се Доналд. — Бях се прицелил в окото му.
— Скъпият Доналд, откровен както винаги. Съзнавате, че не мога да ви оставя живи. Вече знаете прекалено много. Що се отнася до другите, аз отсъствам, дори може би съм мъртъв за тях и смятам да поддържам тази версия, докато не ми се удаде възможност да се изпаря от тази воняща планета. Не усложнявайте нещата повече, отколкото е нужно. Просто го приемете хладнокръвно и аз ще ви ликвидирам бързо и безболезнено.
— Как очистихте Даркстрьом? — внезапно попита Доналд.
— По същия начин.
— Мръсник.
— Наистина, Доналд…
— Тя те обичаше!
— Това ми беше от полза.
Доналд Роял се втренчи мрачно в Бладхоук.
— Ние сме двама, а ти си сам. Само се опитай да стреляш в мен и Скай ще приключи с теб преди да си презаредил разрушителя.
— Възможно е — призна с безразличие Бладхоук. — Но тя няма да рискува живота си, още по-малко пък ти би рискувал заради нея. А и нито един от вас не е до такава степен отчаян, че да се самопогуби в опита си да ме спре. Не, заявявам ви, вие ще продължите да се надявате, че ще допусна грешка и ще спечелите с козовете си срещу мен. Доналд, в ъгъла ще откриеш едно въже. Върви и го донеси. И не се опитвай да извършиш нещо героично, защото ще убия Мадълайн.
— Въже? — произнесе Доналд, застинал на място.
— Ти ще я завържеш, а сетне аз ще завържа и теб. Не, не казвай нищо повече, Доналд. Дори не разполагам с време да ви убия бавно и мъчително, както ми се иска, но ако ми дадеш повод, ще го направя. Ненавиждам те, изкуфели човече. Винаги съм те мразил. Ако не беше ти и примерът, който им даде, Пристанището на мъглите щеше да се предаде преди много години и аз щях да напусна тази нищожна смрадлива планета. Вечно измислях някакви планове, а ти вечно ги проваляше. Ти спаси честта на Съвета и се опълчи срещу корупцията сред стражата. Ти бе причината да остана впримчен в тази гадна дупка всичките тези години!
Той пристъпи към Доналд с разкривено от ярост лице. Ръката, с която държеше разрушителя, се разтрепери от връхлетялите го гневни емоции. И точно в мига, когато вниманието му бе изцяло погълнато от Доналд, Мадълайн Скай извади от джоба си револвера, който бе взела от секретарката в приемната. Бладхоук долови жеста й с ъгълчето на окото си и се извърна към нея. Доналд се хвърли светкавично напред и му нанесе удар с левия си юмрук по брадичката. Той вложи цялата си енергия и мощ в този удар и Бладхоук залитна назад, а разрушителят му се замята бясно. Скай избра подходящ момент и го простреля в сърцето. Горящият енергиен лъч отхвърли безжизненото тяло към пречиствателния контейнер. Той се задържа на ръба му за момент и рухна на пода.
Скай му хвърли кратък унищожителен поглед и прибра револвера си.
— Това е за теб, Джейми — тихо промълви тя.
Извърна се към Доналд Роял, който разтриваше болящата го лява ръка.
— Добре ли си Доналд?
— Струва ми се, че от удара всяка костичка в китката ми е строшена.
Скай се засмя.
— Моят храбър герой. Хайде, миличък, добре е малко да посвиеш пръстите си ей така.
Доналд подсмръкна, но не му беше до смях.
— Накрая успяхме да се справим, нали?
— Превъзходно. Добър екип сме, няма що. — Тя млъкна за миг и извърна поглед към Доналд.
— Доналд, искаш ли да бъдем постоянно заедно? Ще бъдем великолепни партньори.
Доналд я измери с поглед.
— Сериозно ли говориш? На моите години?
— Казах партньор, не съпруг. Ще работим чудесно заедно. Моето умение и твоят опит съчетани, толкова е естествено.
Доналд се замисли за миг, после ненадейно се засмя.