Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Да, директоре.
— Какви са предишните сведения?
— Лоши. Кучетата разкъсват всичко, което се движи. Стражите успяват само да ги позабавят, това е всичко. И все пак, можеше да стане и по-лошо.
— Не виждам как.
— Поне стражата е изпратена там, директоре. Ако не бяхме поставили хора да охраняват границата, кучетата можеха да ни заварят съвсем неподготвени. Не искам да си представя колко души можеха да бъдат разкъсани, ако кучетата се движеха безпрепятствено из града.
— Да, предполагам. Но съветник Даркстрьом би следвало да се погрижи за това. Няма ли сигнал от нея или от Бладхоук?
— Още не, директоре.
— А от Доналд Роял?
— Все още не се е обадил, сър.
— Тогава ме оставете да поразмисля малко. Последният съветник. В известен смисъл звучи смехотворно.
Стийл поседя известно време в размисъл, втренчил блуждаещ поглед в нищото, с отнесен и отсъстващ израз в дълбоко замислените си и тревожни очи. Джон Силвър търпеливо изчакваше.
— Дежурен еспер?
— Да, директоре.
— Връщам се у дома. Препратете съобщенията за мен и… уведомете ме незабавно, ако нещо се случи.
— Разбира се, директоре. Но не можем да направим чудеса, разбирате ли?
— Разбирам. Изглеждаш ми уморен, еспер.
Джон Силвър се усмихна.
— Ще почакам тук още малко. И без това няма да мога да заспя.
Стийл кимна.
— Ще се видим по-късно.
— Довиждане, сър.
Екранът угасна. Стийл се затътри и се огледа наоколо. Зад стъклените прозорци техниците бдяха на своя пост, напрегнати и безмълвни. Той извърна поглед настрани. Бе направил всичко, което бе в рамките на възможностите му.
— Направих всичко, на което бях способен — произнесе той тихо, сякаш очакваше отнякъде да прозвучи утвърдителен отговор, сетне се извърна и напусна кабинета си, без да се обръща назад.
Дванадесет еспери лежаха един до друг на удобни медицински кушетки и претърсваха с мисълта си града.
НАТОВАРЕНИ ШЛЕПОВЕ, НОСЕНИ НАДОЛУ ПО ВОДИТЕ НА РЕКА ОТЪМ, С ОБЛИЦОВАНИ СЪС СТОМАНА НОСОВЕ, РАЗБИВАЩИ НОВООБРАЗУВАНИТЕ ЛЕДОВЕ. КИЛНАТИ ЕДНА КЪМ ДРУГА СГРАДИ КАТО УМОРЕНИ СТАРИ ХОРА, ГОРНИТЕ ЕТАЖИ НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ ЕДИН ОТ ДРУГ. СТРАЖИ ПАТРУЛИРАТ ПО ОСВЕТЕНИТЕ УЛИЦИ, ТРЕПЕРЕЙКИ ОТ СТУД В КОЖЕНИТЕ СИ ОБЛЕКЛА. КОТКИ СЕ СТРЕЛКАТ ПО НИСКИТЕ КАМЕННИ СТЕНИ В ЗАДНИТЕ АЛЕИ, ПОЯВЯВАЙКИ СЕ И ИЗЧЕЗВАЙКИ В МЪГЛАТА КАТО ФАНТОМИ.
Есперите откриха Мери за по-малко от час и влязоха в контакт с разума й. Тя ги уби всичките.
Мери Тифона бе програмирана.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ГЕРОИ И ЗЛОДЕИ
Сградата бе скромна и непретенциозна, почти анонимна на вид, а надписът над вратата просто гласеше: КОВАЧ. Доналд Роял се усмихна мрачно. Той бе запознат с някои неща по-добре. През многото години, прекарани в Съвета, бе ставал свидетел на доста съобщения за контейнерите с телесни органи на доктор Въртю. Обзе го добре познатият неовладян гняв, че никога не бе открил достатъчно доказателства, за да затворят това място. Ако го бе сторил, Джейми все още щеше да бъде жив.
Доналд въздъхна и се уви плътно в наметалото си. Мъглата бе гъста и тежка, от часове се сипеше сняг, а бе все още твърде рано сутринта. Той погледна към Мадълайн Скай, изправена мълчаливо до него, неузнаваема както винаги под дебелата си кожена пелерина с нахлупена ниско над челото качулка. Изглеждаше спокойна, ала Доналд можеше да се закълне по разположението на раменете й, че дясната й ръка бе върху дръжката на меча. Не беше изненадан. Той бе свидетел на неукротимия гняв в гласа й в няколко случая, когато бяха подхващали разговор за доктор Въртю.
— Е — въздъхна Доналд. — Това е къщата.
— Да — отбеляза Мадълайн Скай. — Зная.
— Значи си била тук и преди?
— Да.
Доналд изчака за момент и подсмръкна, щом разбра, че Скай няма намерение да му съобщи нещо повече. Глождеше го неприятното чувство, че съществуват неща, които Скай не желаеше да сподели с него. Нямаше значение. Ако беше нещо важно, Скай накрая щеше да му го каже. Единственото, което имаше значение сега, беше Въртю. Доналд Роял се взря в затворената врата и усети как в него бавно се надига лют гняв. Лиън Въртю знаеше как и защо Джейми беше загинал и по един или друг начин Доналд накрая щеше да се добере до истината. Той хвърли светкавичен поглед към Мадълайн Скай.
— Готова ли си?
— Готова съм.
— Хайде тогава.
Доналд пристъпи напред и опипа дръжката на вратата. Тя не бе заключена. Той я открехна и предпазливо прекрачи в доста приятен коридор, залян от светлина. Скай крачеше чевръсто подире му и хлопна вратата. Доналд отметна качулката си, изтърси наметалото си от снега и се огледа. Късият тесен коридор бе съвсем безлюден и в края опираше до друга врата. Доналд и Скай се запътиха към нея. Той свали ръкавиците и ги напъха в джоба си. Бавно разтри ръце. Ръкавиците бяха ненужни, щом човек трябваше да си послужи с меч. Мимоходом огледа стените. Не зърна никакви предохранителни камери въпреки че бе сигурен, че отнякъде ги наблюдават. И двете стени бяха украсени с изключително изящни гоблени и картини. Внезапно се ухили, щом забеляза документ за притежание на ковачницата. Знаеше, че е фалшив, понеже притежаваше оригинала. Усмивката му се стопи. Винаги бе смятал, че притежава оригинала. Стигна до крайната врата и свирепо смръщи вежди, щом дръжката под ръката му не се завъртя. Той заудря с юмрук по обкованата с желязо врата и зачака нетърпеливо. Последва свистене на статично електричество от малкия комуникационен апарат, вграден в рамката на вратата.