Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Виж ти!
— С подробностите ще се запознаем по-късно. Мислех, че трябва да бъдеш информирана.
— Да. Благодаря ти, Стийл. Сега се придвижвам към сектор пет. Топаз изключва.
— Стийл изключва.
Топаз пъхна комуникационния апарат в джоба си и извика патрула за информация. Стражите се появиха от задната алея, като клатеха глави и отърсваха сметта от дрехите си. Топаз прие рапорта им и ги отпрати наново в мъглата.
Кат ги наблюдаваше от сянката на фронтона и се почеса замислено по белязаната от едра шарка буза. Онова, което бе успял да разчете по устните на изследователката, го заинтригува и разтревожи. Империята не се бе приближавала до Света на мъглите почти двеста години; откакто Флотата им се бе разбила в псионичния щит. Но ето че сега навярно отново се завръщаха… Той прехапа устни намръщено. Най-добре бе да го предаде на Сайдър и да разбере какво мисли тя за това. Ако не друго, поне щеше да избегне участта на Старлайт.
Той закрачи тихо по заснежените покриви. В мига, когато се изгуби в мъглата, висока русокоса жена с разфокусиран и отправен надалеч поглед изникна от сенките на алеята долу. Бе се крила, докато стражите я търсеха, ала те явно не си бяха направили труда да я намерят. По-точно, не бяха проявили достатъчно усърдие. Бунището бе безкрайно неприятно, а Мери се бе скрила на най-недостъпното място. По-добре отколкото да я открият и да я върнат в Империята. Тя оцени разговора на Топаз като безкрайно интересен. Значи директорът Стийл държеше сапфира й, но възнамеряваше да го предаде на някой друг. Това не биваше да става. Първо, трябваше да намери Стийл и да го принуди да й върне сапфира. Тази жена, Топаз: тя знаеше къде се намира той. Мери закрачи през сгъстяващата се мъгла, упорито следвайки изследователката и нейния патрул.
И при най-доброто програмиране можеха да се появят отклонения.
Кат увисна с крака надолу от улука на „Черният трън“ и тревожно се намръщи, когато откри, че кепенците на таванския прозорец бяха леко открехнати. Не й подхождаше да бъде толкова безгрижна. Той разтвори кепенците, хвана се за стоманените халки над прозореца и се шмугнал стаичката на мансардата.
Въздухът бе леден, беше запалена само една лампа. Той затвори плътно кепенците. Сайдър се бе разположила на един стол край камината и се взираше в танцуващите пламъци. Изглеждаше уморена, съсипана и огорчена. Не се бе сдобила с уговорената плячка, а „Черният трън“ все още беше затворен. Сайдър се бе постарала да поправи каквото може, но ресурсите й бяха на привършване. Да бъдеш беден в Пристанището на мъглите бе равносилно на престъпление, което се наказваше жестоко със смърт по студените и безмилостни улици. Кат яростно сбърчи чело. Той беше все още добър катерач по покривите, а един опитен крадец винаги можеше да се сдобие с пари. По един или друг начин.
Сайдър усети, че се приближава и се усмихна, ала очите й останаха празни, ледени и отсъстващи. Тя се изправи да го посрещне и той обви ръце около шията й. За миг тя се облегна на него, щастлива, че все още я прегръщат и утешават, но после го отблъсна и надяна на лицето си непоколебимата решителна, добре овладяна маска. Усмихна се на разочарованото му лице и топло го целуна.
— Време беше да се завърнеш. Къде си скитал?
Кат се помъчи да й обясни със знаци онова, което бе научил от водача на патрулите. Бе озадачен; Сайдър изглеждаше извънредно спокойна, почти разсеяна, докато следеше движенията му. Когато той приключи, тя го целуна бързо и отиде до огледалото на стената, за да огледа лицето и прическата си. Той наблюдаваше устните й в отражението.
— Не се тревожи от Имперската флота, скъпи. Докато издържа щитът на есперите, те не могат да ни засегнат. Що се отнася до чумавата, чух, че обявената награда за главата й е изкусителна, ала ние сме крадци, а не щедро платени ловци. Остави тази работа за онези, които проявяват вкус към нея. Разбрахме ли се?
Кат кимна неохотно.
— Добре. А сега, имам нова работа за теб. Трябва да се срещна с пристанищния директор Стийл.
Кат повдигна вежди и Сайдър се разсмя.
— Не се тревожи, скъпи. Едно време със Стийл имахме общ бизнес. Напоследък той се е снабдил е доста красив сапфир, а аз имам купувач за такъв скъпоценен камък. Уредих със Стийл покупката на сапфира, ала когато се свързах с него преди час, той наруши споразумението ни и отказа да ми продаде съкровището си независимо от цената. Всъщност той беше непростимо груб с мен. Но ние не можем да оставим тази работа насред, нали? Животът ми зависи от този сапфир, Кат. Печалбата от продажбата му ще бъде предостатъчна да покрием загубите и разрушенията. Сега не притежавам нищо и това е чист банкрут. И така, самопоканих се на вечеря със Стийл. Няма да бъде трудно; скъпият Джиджиън обича да демонстрира кулинарните си способности, а и обикновено взаимно се наслаждаваме на компанията си. Всичко зависи от това кога ще се появиш, Кат. Докато го забавлявам, ти ще проникнеш в жилището му и ще отмъкнеш сапфира.