Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Че какво, по дяволите. Омръзна ми вече да бъда съветник.
И двамата се усмихнаха един на друг. Доналд протегна ръка и Скай силно я стисна.
— А сега, какво?
— Мисля, че е най-добре първо да прескочим до командния център и да узнаем дали онова говедо е предало истината за настъпващата Имперска флота. Имам налудничавото предчувствие, че не знаем и половината от онова, което става в Света на мъглите.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕСНИ В МРАКА
При толкова много стражи по улиците на града повечето крадци бяха сметнали, че е по-благоразумно, в края на краищата, да се откажат за известно време от нормалния си начин на живот, отколкото да се излагат на риск. Патрулите се прегрупирваха и обикаляха в резливия студ и умората и раздразнението им нарастваха. Биха арестували всекиго и при най-малкото подозрение, само и само да се махнат от улиците и студа. Крадците седяха на топло по домовете си, изчаквайки по-добри времена.
Всички, с изключение на катерачите по покриви.
Кат седеше на един очукан от времето фронтон като призрачно митично същество, подпрял глава с ръка и тихичко въздишаше. Бяха изминали почти три дни от злощастната афера в Галоутрий Гейт и Сайдър беше бясна от загубата на плячката, която очакваше от Старлайт. Кат толкова бързо се бе омел от гробището, че бе забравил дори да задигне разрушителя на капитана. Такива разрушители бяха рядкост в Света на мъглите, следователно представляваха ценност, и Сайдър все още вдигаше пушилка, че не го бе взел. Днешният ден не бе по-добър от останалите, така че Кат реши засега да стой настрана от покривите, докато Сайдър не успокоеше гнева си и не престанеше да мята вещи. Окото му долови някакво движение и той надникна заинтригуван надолу в мъглата, където един патрул на стражата изследваше неохотно тясна алея, зарината със смет, докато водачът им даваше нареждания.
Изследователката Топаз пристъпваше от крак на крак, загърната в дебелото си кожено наметало, докато изчакваше да отвърнат от командния център на обаждането й в жилището на Стийл. „Типично — помисли си тя с горчивина. — Хората ми са тук, рискувайки да пипнат пневмония, а той си седи у дома, протегнал нозе пред чудесен силен огън. Няма справедливост или поне никой не я зачита за нищо.“ Тя втренчи поглед в изтъняващата мъгла. Бе повял нисък ветрец, който разпръскваше сивеещата пелена, но за сметка на това бе капризен и хаплив и правеше времето още по-мразовито. Въпреки дългогодишния си тренинг на изследовател Топаз започна да се дразни от студа. „Трябва да се постопля. Следващата нощ ще се нуждая поне от осем часа сън.“ Тя поклати глава тъжно, сетне сведе поглед към ръката си, където шушнеше комуникационното устройство.
— Да, изследовател.
— Сектор четири е чист, директоре, няма и следа от чумавата. Някакви новини от вас?
— Само впечатления, но непотвърдени. Дванадесетината еспери, които изпратих по следите на Мери, трябваше да са я открили досега. Всички са мъртви. Не се осмелявам да рискувам повече с подобни опити.
Топаз изруга наум, за да не уплаши хората си. Тъкмо сега последното нещо, от което имаха нужда, би било лошите новини да ги обезкуражат.
— Какво става с Флотата? Насочила ли се е вече към отбранителния щит?
— Не. Все още са в Космоса й изчакват. Трябва да предприемем нещо с чумавата. Една от първите жертви след погрома в „Черният трън“ бе капитан Старлайт. Съществуват доказателства, че тя го е преследвала умишлено.
— Доказателства?
— Аз го… забелязах да следи за часа. Заподозрях, че се опитва да отмъкне нещо ценно от летателната площадка. Повечето от стражите ми загубиха мозъците си заедно със Старлайт, но един от тях си бе тръгнал по-рано. Едва сега разбирам какво се опитваше да ми обясни… Както и да е, възможно е измамницата да е търсела нещо от Старлайт, нещо, донесено от Таним. Между вещите на Старлайт открихме един син сапфир, очевидно заграбен от някой беглец. Тези скъпоценни камъни са изключителна рядкост в Империята и са били високо ценени на Таним.
— Кой е притежателят на сапфира сега?
Отвърна й гръмогласен кикот.
— Разбира се, директоре. Трябваше да се досетя.
— Много добре. Струва ми се, че съществува определена връзка между измамницата и сапфира. Изпратих куриер да го донесе в пристанищните лаборатории. Може би ще ни подскаже нещичко. Прилича ми на един друг скъпоценен камък. Както и да е, ще получим данните някъде следобед. Да предположим, че ще се намираме все още тук по това време.
— Много добре. Уведоми ме за резултатите, щом ги получиш.
— Разбира се, Топаз…
— Доналд Роял най-сетне се е добрал до контролната кула. Тъкмо разговарях с него, когато ти позвъни. Изглежда, че Лиън Въртю е мъртъв. Прострелян е, когато се опитвал да убие Доналд.