Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
„Аз ще ви покажа свободата. В това се заклевам: ще ви покажа какво е да си свободен.“
Призрачните вълци нададоха вой.
— Отиде си.
Фейнт отвори очи и примига на яркото утринно слънце.
— Какво? Кой?
— Момичето. Сеток с вълчите очи. Тръгна си.
— О…
— Мисля, че няма да се върне.
— Да. Емби. И аз така мисля.
Емби се отдръпна и Фейнт се надигна в постелята си. Гърдите я боляха, раздраните белези по лицето й смъдяха. Беше мръсна, а устата й бе пълна с вкуса от гранясалото месо, което бяха яли снощи. Емби бе самотен и объркан без брат си — само като го погледнеше и сърцето й се късаше.
Суитист Сафърънс още спеше, извивките на закръгленото й тяло се очертаваха под одеялата. Прешъс Тимбъл седеше до пепелта от снощния огън, впила помръкнали очи в Емби.
Беше чувала приказки за ужасни неща от акционерите, които се бяха отписали и сега седяха в кръчмите и чакаха да умрат. Пиеха и разказваха за провалени поръчки. Умрял маг, изгубени в непознати земи, без път към дома. Малцината извадили късмет намираха някакъв превоз или пък друг впряг на Тригали ги намираше полумъртви от глад и полупобъркани — и се връщаха у дома със сломен дух и с празни погледи.
Вдигна очи към утринното небе. Летящият гущер още ли беше там? Надсмиваше ли им се отгоре със студените си очи? Едва ли. „Ако успеем да се измъкнем от това, ще е чудо. Най-дългото дръпване на късмета на Богинята, което е виждал този свят. Но нещата не стават така. Никога.“
— Надуших дим — каза Емби.
— Кога?
Той сви рамене.
— На разсъмване. Вятърът още не беше обърнал. Откъм слънцето.
Изток значи. Тя стана и огледа нагънатата пустош. Лека мъгла ли беше онова там? Не, бе твърде високо. Облак.
— Е, оттам дойдохме.
Щом държеше да помирисва неща, добре. Все едно.
— Трябва ни вода — каза Емби.
Фейнт въздъхна и отиде при Прешъс Тимбъл. Младата вещица вдигна глава, но не смееше да я погледне в очите. Тя изчака малко и попита:
— Можеш ли да извлечеш вода?
— Казах ти…
— Да, земята е почти мъртва. Но все пак. Можеш ли?
— Няма смисъл да се опитвам.
— Опитай все пак.
Очите на Прешъс припламнаха.
— Кой те назначи да командваш?
— Ти си акционерка в Тригали. Аз имам старшинство тук, Прешъс.
— Но аз съм…
— Дотук не си нищо — прекъсна я Фейнт. — Покажи ни малко магия и това може да те дръпне малко нагоре. Отвори ни портал до вкъщи и лично ще те короновам за императрица. Но дотогава, Прешъс, аз командвам.
— Боли.
— Какво като боли? Да умрем по-добре ли е?
Прешъс поклати глава.
— Магия. Тук. Земята… тръпне.
— Прешъс, все ми е тая дори да вие. Просто ни извади малко вода.
— Не ни иска тук. Не иска никого тук.
— И ние искаме да се махнем, нали?
Прешъс потрепери.
— Има нещо… Ако е дух — дори да е призрак на дух… може би…
— Пробвай. — Фейнт й обърна гръб и отиде до Суитист Сафърънс. — Дъх на Гуглата, събуди се.
— Будна съм, краво.
Е, значи всички се чувстваха кофти като нея.
— Гладно е — каза Прешъс Тимбъл.
Богове на бездната! Фейнт отново погледна на изток. Облак или дим? Емби простена и тя се обърна към него. Нещо ставаше с лицето му… вадички кал? Сълзи? Не, много тъмни бяха. Тя се приближи. „Какво, кръв ли е това?“
Товарният кон се отскубна от кола и побягна.
Откъм Суитист Сафърънс се чу някакво тупкане и Фейнт рязко се обърна.
— Суити?
Увитата в одеялата Суитист се гърчеше.
— Гладно е — повтори Прешъс Тимбъл.
Суитист Сафърънс се тресеше в спазми, ръцете и краката й тупаха по земята. Изрита одеялата и се превъртя на гръб. Очите й се отвориха широко, налети с кръв. Лицето й се подуваше. Плътта се разцепи.
— Тук вътре ли? — попита Прешъс Тимбъл.
Фейнт се извъртя към вещицата… видя как странно е изкривила глава, видя и слюнката, стичаща се по брадичката й. Очите й бяха оцъклени. Притича към нея в паника.
— Извади го! Прешъс! Махни го!
Суитист Сафърънс се надигна, от пръстите й капеше кръв. От лицето й бяха изникнали костени издатини, пред очите и устата й. Цялото й тяло се тресеше, сякаш вътре в него имаше нещо и се мъчеше да се измъкне. Дрехите й се раздраха и още кости изригнаха навън през кожата и облеклото.