Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Галба направи неспокоен жест, сякаш искаше отдалеч да предупреди слушателите си, че разказът му няма да е много приятен.
— През нощта след пристигането ми в Нола самнитите затвориха градските порти и овладяха със сила целия град. Всички римляни и латини бяха поставени под стража в собствените им домове, а наред с тях и аз, ликторите ми, охраната и секретарите ми. Бях заключен в къщата на домакинята си, като предният и задният вход бяха завардени от въоръжени самнити. Там и прекарах допреди само три дни, когато приятелката на майка ми най-после успя да залъже нещо пазачите на задната врата и аз се измъкнах незабелязано. Облечен като търговец самнит, успях да изляза вън от крепостните стени, преди да са се сетили да ме търсят.
Скавър се приведе напред на стола си.
— През времето на задържането ти имаше ли случай да говориш с представител на местната власт, Сервий Сулпиций?
— С никого — отговори Галба. — Само от време на време разменях по някоя приказка с пазачите на вратата, нищо повече.
— И какво ти казаха те?
— Че цял Самниум се е вдигнал на въстание, Марк Емилий. Аз самият нямаше как да проверя истинността на подобно твърдение, а когато най-после се видях на свобода, цял ден се криех като заек от всеки човек с вид на самнит. Едва когато стигнах Капуа, започнах да питам хората около себе си, но никой за никакво въстание не беше чувал, поне за тази част на острова. Според мен в цяла Капуа нямаше човек, който да знае за събитията в Нола! През деня самнитите държаха градските порти отворени и не даваха вид, че нещо се е случило. Затова, когато разказах на управителите в Капуа за инцидента в Нола, те бяха смаяни. И дълбоко разтревожени при това… Дуумвирите на Капуа изрично ме помолиха да питам от тяхно име Сената какво да предприемат занапред.
— По време на пленничеството ти хранеха ли те? Как се държаха с домакинята ти? Позволяваха ли й да ходи на пазар до Ацера? — отново попита Скавър.
— Храната беше малко. Домакинята ми имаше право да пазарува в самата Нола, но можеше да купува само определени храни, при това на астрономически цени. На латините и на римляните не се позволяваше да напускат пределите на града — обясни Галба.
Този път Сенатът беше пълен; ако Варианската комисия бе имала своето благотворно влияние върху обществото, то бе, че заради общия страх сенаторите здраво бяха стегнали редиците си и все по-често се отбиваха в Сената, където да забравят за съдебните разправии.
— Може ли да взема думата? — обади се Гай Марий.
— Само ако никой по-висшестоящ не я поиска преди теб — изгледа го хладно вторият консул Публий Рутилий Луп; понеже беше февруари, той държеше фасциите, а съвсем не бе привърженик на Марий.
Но така и никой друг не пожела да говори.
— Ако наистина в град Нола римските граждани и латините са поставени под надзор и подложени на лишения, то и ние трябва да гледаме на града като на разбунтувал се срещу римската власт. Помислете малко: юни миналата година Сенатът упълномощи двама свои претори да извършат разследвания върху това, което нашият уважаван колега Квинт Лутаций нарече „италийски въпрос“. Преди почти три месеца единият от тези двама претори — Квинт Сервилий — бе жестоко убит в Аскулум Пицентум, също както и всички останали римски граждани, намиращи се по това време в града. Преди почти два месеца другият претор — Сервий Сулпиций — е бил заловен и затворен в Нола, заедно с всички римски граждани в селището.
Двама претори, единият на север, другият на юг, са станали жертва на ужасни инциденти. Цяла Италия, дори и най-затънтените й села, разбира значението, неприкосновеността на римския претор. И все пак, — назначени отци, свидетели сме как в единия случай е било извършено грозно убийство, а в другия е било наложено принудително задържане. Това, че не знаем как би завършило задържането на Сервий Сулпиций, се дължи единствено на щастливата случайност, позволила му да избяга. На мен обаче ми се струва, че и Сервий Сулпиций е щял да сподели рано или късно тъжната участ на Квинт Сервилий. Рим щеше да изгуби двама свои претори, и двамата дарени с проконсулски империум! При това и в двата случая поведението на техните убийци ясно подсказва, че не се страхуват от възмездие. Задавате ли си въпроса какво означава това? Означава само едно, колеги сенатори! Ако Аскулум Пицентум и Нола са достигнали дотам в дързостта си, че да посягат върху живота на римските претори, то е, защото са убедени, че възмездие няма да има! С други думи, в Аскулум и Нола разчитат между Рим и съответните области на Италия да избухне война, която да ни попречи да потърсим сметка на убийците.