Триумфът на червилата

Това беше покана, на която Нико просто не беше в състояние да устои, както и една от ранните върхови точки в нейната кариера. Никога нямаше да забрави онази вечер. Никога нямаше да забрави как Брус каканижеше как са започнали зле, но как трябвало да започнат да работят заедно, като екип. И тя бе кимала и се бе съгласявала с него с ясното съзнание, че утре по това време с нето вече ще бъде свършено и той ще бъде изхвърлен от сградата, а тя ще му маха от прозореца си като победителка. Тогава усети сладкия вкус на властта. А той изобщо нямаше понятие какво се крои зад гърба му. Вярно, че на няколко пъти по време на вечерята тя бе изпитала съжаление към него и сериозно обмисляше вероятността дали да не му каже истината. Но много бързо се разубеди. Тук ставаше въпрос за големия бизнес, а и Брус беше вече голямо момче. Крайно време беше да се научи сам да се грижи за себе си.

Точно както и тя трябваше да се научи как да се грижи за себе си.

В дванадесет и половина на обяд на другия ден, точно половин час след официалното съобщение, Брус й се обади и заяви:

— Това е твое дело, нали? Е, налага се да ти го призная, добра си! Изобщо не мислех, че си способна на подобно нещо! Ни най-малко не подозирах, че имаш смелостта да го направиш!

— Това е просто бизнес. Брус, нищо друго!

Господи, какво чувство! Никога през живота си не бе и изпитвала нещо подобно. Усещаше се странно центрирана в себе си, невероятно стабилна. Някъде подсъзнателно си даваше сметка, че като жена би трябвало да изпитва вина. Би трябвало да се чувства изплашена, че не е била „добричка“. И наистина, само за един кратък момент изпита страх. Но от какво се страхуваше, за бога? От властта си ли? От себе си? Или просто от отживялата представа, че е сторила нещо „лошо“ и следователно трябва да бъде наказана?

И тогава, през онзи следобед, докато седеше на бюрото си и още държеше ръка върху телефонната слушалка след разговора с Брус, тя си даде сметка, че не може да бъде наказана. В тази игра нямаше правила. Онова, което повечето жени възприемаха като „правила“, бяха просто удобни понятия, предназначени да държат жените в пълно подчинение. Понятието „добричка“ беше уютна, успокояваща клетка, измислена от обществото, за да успокои жените, че ако се държат прилично, ще могат да попаднат в нея и да се чувстват в безопасност. Но истината бе, че никой не се чувстваше в безопасност. Безопасността беше лъжа, особено когато става въпрос за бизнес. Единствените съществуващи правила бяха онези, свързани с властта — кой я притежава и кой може да я упражнява.

А ако упражняваш власт, значи я притежаваш!

За първи път през живота си тя се почувства като равна на големите. Разбра, че вече е станала достоен участник в тяхната игра.