Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
Една вечер двамата бяха на коктейл по случай промоцията на някаква нова писалка на компанията „Мон Блан“, когато до Нико застана някакъв мъж в края на четиридесетте, веднага й направиха впечатление две неща: тъмномахагоновият тен на кожата му, постигнат с бронзиращ гел, и вратовръзката му на сребристи и черни ивици. И тогава мъжът пошепна:
— Само искам да ви кажа, че свършихте страхотна работа с „Блясък“. А „Рац Несте“ допуснаха огромна грешка, като ви уволниха!
— Благодаря ви! — кимна Нико. Но кой беше този човек? Имаше усещането, че би трябвало да го познава, но не можеше да се сети.
— С какво се занимавате сега? Имам предвид, освен очевидното, разбира се — попита той, като сведе поглед към корема й.
— Имам няколко интересни оферти, които в момента обмислям — отговори Нико, както я бе научил Сеймор.
— А смятате ли, че ще успеете да вмъкнете в ангажиментите си и един разговор с нас? — бе попитал мъжът.
— С удоволствие — бе кимнала тя усмихнато.
Едва когато човекът се бе отдалечил, Нико се бе сетила кой е той — Майк Харнес, който съвсем наскоро беше издигнат на поста изпълнителен директор на издателския клон на консорциума „Сплач-Върнър“.
— Виждаш ли?! — не спираше да възклицава доволно Сеймор в таксито на път към къщи. — Точно затова човек трябва да посещава всички важни социални събития в Ню Йорк! Сега единственото, което трябва да направим, е да чакаме!
— Може пък и да не се обади — бе го контрирала Нико.
— О, за това не се тревожи! Ще се обади и още как! — бе натъртил убедено съпругът й. — Никак не бих се учудил, ако реши да те наеме на мястото на Ребека Десото в списание „Бонфайър“. Защото Ребека не е назначена от него. И сега, когато е вече изпълнителен директор, той със сигурност ще иска да сложи на мястото й свой човек. За да утвърди позициите си.
Нико познаваше Ребека Десото и я харесваше. И тогава каза:
— Горката Ребека!
— Изобщо не я съжалявай! — смъмри я съпругът й. — Трябва да станеш по-твърда! Много добре знаеш, че нямаш нищо против нея. В личен план. Та ти дори не я познаваш! Всичко е просто бизнес, не се коси!
И ето че само три месеца след раждането на Катрина консорциумът „Сплач-Върнър“ обяви, че Нико О’Нийли заема мястото на Ребека Десото като главен редактор на списание „Бонфайър“. А Нико разбра, че Ребека също не го беше очаквала.
А после, когато отново застана на върха, хората, които до тоза момент се бяха крили по храстите и се бяха правили, че не я познават, започнаха да й пращат цветя и поздравителни картички и да й се обаждат, за да й съобщят колко се радват за нея. По изричното настояване на Сеймор тя трябваше да отговори на всяко едно поздравление, дори и на онези, които бе започнала да ненавижда. Ала най-първия си отговор Нико изпрати на Ребека Десото — писа й, че е благодарна за добрата й работа, която е свършила за списанието, както и че и пожелава късмет в бъдеще. Нико вече си даваше сметка, че няма никакъв смисъл да си създава излишни врагове.
Особено когато си имаше предостатъчно.
Само след две седмици на новото си работно място Нико осъзна, че първият й смъртен враг е човек, който иначе би трябвало да й бъде съюзник — Брус Чикалис, издателят на „Бонфайър“. Брус беше арогантен млад мъж в средата на тридесетте, който беше считан от всички за златното момче на Майк Харнес и който полагаше максимални усилия никой да не забравя този факт.
Двамата с Нико се намразиха още от пръв поглед.
Мнението на Брус за жените се ограничаваше до тясната му лична дефиниция за ролята на жените по отношение на мъжете. За него на този свят имаше само две категории жени: „годни за ебане“ и такива, които не са. И ако дадена жена случайно не попада в първата категория, тя все едно не съществува. За Брус жените трябваше да бъдат красиви, с огромни гърди и тясна талия и вечно готови да изпълняват прищевките на мъжете — което в неговия случай означаваше да проявяват желание да му правят свирки всеки път, когато той щракне с пръсти. Не че някога бе обявявал мнението си публично. Просто не беше необходимо. Демонстрираше го с държанието си. Нико усещаше дълбокото му презрение към жените във всяка изречена негова дума. Запозна се с него, когато той влетя нагло в офиса й, посочи към някакъв модел на корицата на списанието и заяви безцеремонно: