Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
Отдръпнах се от нея. Но сега пък бях прекалено далеч от вратата.
— За какво говориш? — попитах.
— Защо мислиш, че дойдох в това училище? — промърмори тя. — Усетихме
девствеността ти през цял континент и век. Дойдохме да ти помогнем да се отървеш от нея и
да осъзнаеш женската си сила.
Сара ме побутваше към една от кабинките, докато говорехме. Опитах се да се измъкна,
но не успях. Чух щракването на ключалката.
— Ето — каза Сара, като прокара ръка по полата ми. — Позволи ми да ти покажа какво
имам предвид.
— Но някой ще влезе — запротестирах.
Тя поклати глава.
— Не мисля така.
— Не чуваш ли? — извиках. — Някой вече е тук.
Завъртях глава към шума, но Сара привлече лицето ми към нейното.
Бутна ме към стената и устните ни вече бяха на сантиметър. Дали щеше да ме целуне?
Джанин често говореше за ползата от натискането с други момичета, дори бе намеквала, че
самата тя е правила лесбийски секс няколко пъти. Тия пък твърдеше, че се натискала с друго
момиче по време на летен лагер, когато била още на четиринайсет години. Хвалеше се с това
и искаше да е сигурна, че всички момчета в училище го знаят. Но аз само бях танцувала с
други момичета и се бях опитвала да мастурбирам на момичешки фантазии. Сега обаче се
възбуждах все повече с всяка изминала секунда.
Сара прошепна в устата ми и усетих горещия й дъх, сладък и замайващ.
— Можеш да позволиш на някой от съучениците ни да отнеме девствеността ти и да
очакваш най-обикновен и скучен живот. Погледни родителите си, защото ще станеш
абсолютно същата. Или — продължи тя със съблазнителен глас, — можеш да преминеш през
различен праг. Ако дойдеш в дома ми, ще прекараш деня в невероятен лукс. Двете ще отидем
заедно до мола и ще си купим какво ли не. Ще вечеряш с нас и ще се наслаждаваш на
пиршество, каквото никога не си си представяла. Аз лично ще те подготвя за важния момент.
Ще те изкъпя в мляко и ще облека парфюмираното ти тяло в бяла копринена рокля.
Думите й ме зашеметиха. Неволно отворих уста и пожелах отчаяно Сара да ме целуне.
Но тя само продължи да говори.
— После ще бъдеш отнесена в най-специалната стая на света…
— Черна и осветена от свещи, нали? Намира се в края на коридора — прошепнах.
— Да, заведох те там в часа по рисуване, за да видиш за какво става дума. Хареса ти,
нали?
Преглътнах затруднено и кимнах. Чувах гласовете на съучениците ми пред вратата на
тоалетната. Надявах се да се разкарат и да ме оставят със Сара завинаги.
— Заключено е! — извика някой.
— Заключено? Никога не е заключено — обади се друг глас. — Наистина трябва да
вляза вътре. Да отидем да помолим чистача да отвори.
Чух ги да се отдалечават. Сара и аз останахме сами.
Усетих тялото й да се притиска към моето и нещо горещо да прониква в устата ми.
Господи, целува ме жена, помислих си.
Върнах се обратно в черната стая. Мъжът с кожения каиш ме чукаше, а жена нежно
галеше главата ми. Комбинацията от лекото докосване на жената и острата болка от грубите
тласъци на мъжа… Загърчих се. Това ли беше да стигнеш до оргазъм?
Във фантазията си отворих очи и видях жената над мен. Сара ли беше? Да, Сара.
Държеше огромен нож в ръка…
Помъчих се да се върна в действителността.
— Планираш да ме принесеш в жертва, нали? — извиках. Въпреки страха ми, гласът ми
все още бе дрезгав от възбуда.
Възбуда, каквато не знаех, че мога да изпитам.
— Да те убия? — измърка Сара. — Защо да правя подобно нещо? Какво мислиш за мен
и семейството ми? Че сме серийни убийци?
Тя се засмя и отвори кадифената си чантичка. Извади дълъг тънък нож.
— Как го вкара в училище? Охраната не те ли видя? — попитах.
— Не минах през охраната — отговори Сара и поднесе ножа към врата ми.
— Не ме убивай — замолих се, но в същото време изстенах възбудено.
Сара плъзна другата си ръка под полата ми.
— Ммм, много секси — прошепна тя. — Прашките ти отиват. Отдръпна прашките
настрани, разтвори срамните ми устни и започна да масажира клитора ми. Уплаших се, че
ще припадна или умра от удоволствие. Внезапно спря и отдръпна ръката си. Вдигна я и
видях менструална кръв по нея.
— О, не! — изплаках. — Толкова се срамувам. Мензисът ми трябва да дойде чак след
три седмици!
Сара се засмя и махна с ръка. Кръвта се превърна в карминен скъпоценен камък, който
проблясна пред очите ми.
— Сега вече осъзнаваш ли каква скъпоценна кръв крие хименът ти? — попита тя, като