Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Стиви Рей си пое дълбоко дъх:
-Далас, колко пъти да ти казвам, че няма никакво значение дали човекът е бездомен или не. Хората просто не трябва да се убиват.
Извинявам се - каза той. - Знам, че си права, но понякога имам спомени от преди и това ме обърква.
Преди... Думата някак отекна около тях. Стиви Рей отлично знаеше какво имаше предвид той - преди човечността й да бъде спасена от саможертвата на Афродита и да имат възможност да изберат доброто или злото. Тя много добре си спомняше за преди. Но колкото повече дни минаваха и я отдалечаваха от миналото, ставаше все по-лесно и по-лесно да го изхвърли от ума си. Загледа се в Далас и се зачуди дали при него е различно. При него и при останалите, които още не бяха минали през Промяната. Далас често имаше такива подхлъзвания като това отпреди малко.
- Стиви Рей, добре ли си? - попита Далас, понеже очевидно му бе станало неудобно от нейната вглъбеност.
- Да, добре съм. Просто се замислих нещо. Така, ето какво ще направим. Аз ще вляза долу в тунелите на депото, нашите тунели, и ще дам на хлапетата последен шанс за избор. Ако се съгласят, ще могат да останат и ще се върнат тук, за да започнат училище от понеделник. Ако не се съгласят, ще трябва да напуснат и да си намерят друго място, понеже ние си вземаме тунелите обратно и те няма да са вече добре дошли там.
Крамиша се засмя доволно:
Ще се върнем пак в тунелите!
- Да - отвърна Стиви Рей и по радостните реакции на останалите разбра, че е взела правилното решение. Не съм говорила още с Ленобия за това, но не мисля, че би било някакъв проблем. Можем да идваме всеки ден дотук. Нужно ни е да сме под земята и макар наистина да харесвам това училише, вече не го чувствам като свой дом. За разлика от тунелите.
- С теб съм, момиче - каза Далас. Но трябва да се разберем нещо още сега. Няма да ходиш при онези хлапета сама. И аз ще дойда с теб.
- И аз - каза Крамиша. - Не ме интересува какво си разказала на останалите, но знам, че те стоят зад това, че ти едва не изгоря на покрива.
- Да, всички се досетихме - каза Джони Бий. - Вече няма да оставим нашата Висша Жрица да се изправя сама срещу тях.
- Независимо колко е силна и как може да използва елемента си, за да им нарита задниците - добави Далас.
- Няма да ходя сама. Точно за това ви извиках. Ние заедно ще отидем да си върнем тунелите и ако се налага някакви задници да бъдат наритани, ще го направим. Така че, Джони Бий, искам да караш хамъра. Тя му подхвърли ключовете. Момчето се усмихна доволно и ги хвана. - Вземи Ант, Шанън Комптън, Монтоя, Елиът, Софи, Жерарти и Венера. Аз ще взема Далас и Крамиша в колата на Зоуи. Карай след мен, ще спрем на долния паркинг до депото.
- Звучи добре, но как ще успеем да ги намерим? Знаете, че тези тунели долу са като мравуняк — каза Ант.
- И аз си помислих за това каза Крамиша. - И имам идея, ако не възразявате да я споделя.
- Хей, това е една от причините да ви повикам всички. За да си помогнем - каза Стиви Рей.
- Ето каква е идеята ми. Тези преди едва не те убиха, нали?
Понеже й стана ясно, че няма защо да крие това от своите новаци, Стиви Рей кимна.
- Мисля си, че щом са се опитали да се отърват от теб, но неуспешно, биха пробвали и втори път, нали така?
- Вероятно.
- А какво биха направили, ако си мислят, че пак си отишла в тунелите?
- Ще дойдат да ме нападнат - отвърна Стиви Рей.
- В такъв случай използвай елемента си, за да им покажеш, че си там. Можеш да го направиш, нали?
Никога не се бях замисляла за такава възможност -примига Стиви Рей.
- Това е гениално, Крамиша! - възкликна Далас.
- Абсолютно! Сега слушайте и нека да пробвам нещо каза Стиви Рей.
Тя забърза към края на паркинга. Там имаше няколко стари дъба, метална пейка и бликащ фонтан, заобиколен от покрита с лед леха с жълти и пурпурни теменуги. Тя се обърна на север и коленичи пред две от най-големите дървета. Наведе глава и се концентрира.
- Земя, ела при мен - прошепна тя.
Изведнъж земята се затопли и около нея се разнесе ухание на диви цветя и буйна трева. Стиви Рей притисна ръце към земята, която толкова обичаше, и се наслаждаваше на връзката си с нея. Като почувства как топлината и силата на елемента й я изпълниха, тя заговори:
- Да! Познавам те, мога да те почувствам в себе си и себе си в теб. Моля те, направи нещо за мен. Занеси част от тази магия, това чудо, което е смесица от нас двете, в главния тунел под депото. Нека бъде сякаш аз съм там. Нека да бъде толкова силно, че всеки, който се намира в теб, да го усети.
Стиви Рей затвори очи и си представи светеща нишка зелена енергия, която напуска тялото й и се спуска в земята, изпълва тунела точно до старата й стая под депото.