Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Само защото са спрели да го почитат не значи, че е изчезнал. Силите на доброто и злото се движат в непрекъснат танц, без да се съобразяват с прищевките на смъртните.
- Но Никс е Богинята!
Никс е нашата богиня. Не може да вярваш, че има само едно-единствено божество в свят, толкова сложен като нашия.
- Опасявам се, че при така представени неща, не мога да не се съглася с теб въздъхна Стиви Рей. — Но ми се искаше да няма толкова възможности да се избира злото.
- Тогава не би имало възможност да се избира и доброто. Не забравяй, че те са във вечен баланс.
Повървяха известно време мълчаливо.
- Ще вземеш с теб червените новаци, нали?
-Да.
- Кога?
Колкото по-скоро, толкова по-добре.
- Има само три часа до изгрева каза Ленобия.
- Е, аз ще им задам само един прост въпрос, на който да отговорят с „да“ или „не“. Не ми се вярва да отнеме много време.
- А ако кажат не?
- Ако кажат не, ще се уверя, че няма да могат да използват тунелите като свое убежище, и ще се погрижа да ги разделя. Поотделно мисля, че не са чак толкова лоши. - Стиви Рей се поколеба и после добави: - Не искам да ги убивам. Имам чувството, че ако го направя, ще се предам на злото. А не искам Мракът да ме докосва отново.
През мислите й премина картината с Репхайм, напълно излекуван и могъщ, разперил криле.
- Разбирам - кимна Ленобия. - Не съм съвсем съгласна с теб, Стиви Рей, но те разбирам. Планът ти е добър, всъщност. Ако отнемеш убежището им и ги разпръснеш, ще трябва да се тревожат за оцеляването си и няма да имат време да си играят с хората.
- Добре, нека да съобщим на всички червени новаци да ме чакат до хамъра на паркинга. Веднага. Да се разделим, за да ги намерим по-бързо. Аз тръгвам към общежитията.
- Аз ще ида до кафенето. Като идвах насам, срещнах Крамиша. която отиваше там. Първо ще ида при нея, тя винаги знае къде са останалите.
Стиви Рей кимна и Ленобия тръгна нататък, като я остави сама и замислена. Би трябвало да мисли за това, което ще каже на глупавата Никол и бандата й от убийци. Но вместо това тя не можеше да избие Репхайм от главата си.
Да си тръгне от него бе едно от най-трудните неща, които е правила в живота си.
Тогава защо го направи?
- Защото гой отново е добре - каза си тя на глас, после бързо затвори уста и се огледа виновно.
За щастие нямаше никого наблизо. За всеки случай гя продължи да си държи устата затворена и тръгна към общежитията.
Добре, Репхайм беше излекуван. И какво от това'? Да не би да си е мислела, че завинаги ще е ранен?
Не! Не искам Оа е ранен! Мисълта дойде в главата й сама. Но не беше само това, че вече е добре. По-скоро бе това, че Мракът го е излекувал. И го е направил да изглежда...
Стиви Рей прогони тази мисъл, защото не искаше да сги га дотам. Не искаше да признае, дори наум пред себе си, как й изглеждаше Репхайм, като го видя облян от лунна светлина, могъщ и възстановен.
Нервно започна да върти една руса къдрица. В крайна сметка нали бяха Обвързани. Нормално е да й изглежда добре.
Защо Афродита не й въздействаше така?
Ами явно просто не съм обратна! - промърмори тя и отново притисна устата си с ръка, защото мисълта й се изплъзна, без да иска. ^
Стиви Рей хареса начина, по който изглеждаше Репхайм. Беше силен, красив и само за миг тя видя красотата зад маската на звяра. Беше величествен. Беше неин.
Тя изведнъж спря. Всичко това е само заради скапания черен бик! Заради него трябва да е. Преди да се материализира напълно, той каза на Стиви Рей:
Мога да прогоня напълно Мрака. Но ако го направя, ще ми дължиш отплата. Искам от теб да си завинаги обвързана с човечността в това създание там, което ме призова да спася.
Стиви Рей беше отвърнала без никакво колебание:
- Да, ще платя цената.
П явно скапаният бик е напълнил главата й с някакви любовни гадости, затова сега й се случва всичко това.
Но дали бе така наистина? Стиви Рей продължаваше да върти кичура си и да размишлява. Не, нещата между нея и Репхайм бяха започнали да се променят още преди това. Случи се, когато гой се изправи лице в лице с Мрака и пожела да изплати нейния дълг.
Репхайм каза, че тя му принадлежи.
Тази нощ тя осъзна, че е бил прав и тази мисъл я уплаши повече от самия Мрак.
- Е, всички ли сме тук?
Да - каза Далас, а останалите кимнаха.
Онези гадняри са убили хора в Трибюн Лофтс, така ли? - попита Крамиша.
- Да - отвърна Стиви Рей. - Така мисля.
- Гадно. Много гадно.
Не можем да ги оставим да убиват хора просто така заяви Далас. - Та те даже не са бездомници.