Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Бих желала да намеря Ханк и да го поздравя.
— Но разбира се. Джеймс, спомняш ли си, че казваше, че искаш да се запознаеш с Балф Юбанк? Да, тук е, ще му кажа, че съм те чула да говориш възторжено за последния му роман на вечерята у госпожа Уиткомб.
Докато прекосяваше стаята, Дагни се чудеше защо бе казала, че иска да намери Ханк Риърдън, какво й беше попречило да признае, че го е видяла в мига, в който влезе.
Риърдън стоеше в другия край на дългата стая и я гледаше. Наблюдаваше я как се приближава, но не пристъпи да я посрещне.
— Здравей, Ханк.
— Добър вечер.
Той се поклони любезно, хладно, а движението на тялото му съответстваше на изисканата официалност на костюма му. Не се усмихна.
— Благодаря ти, че ме покани тази вечер — весело каза тя.
— Не претендирам, че съм знаел, че ще дойдеш.
— Така ли? Тогава се радвам, че госпожа Риърдън е помислила за мен. Исках да направя изключение.
— Изключение?
— Не ходя често по партита.
— Поласкан съм, че си избрала това събитие като изключение — той не добави „госпожице Тагарт“, но прозвуча така, сякаш го беше сторил.
Официалността в поведението му беше толкова неочаквана, че тя не беше в състояние да се нагоди към нея.
— Исках да празнувам — каза тя.
— Да празнуваш годишнината от сватбата ми?
— О, значи е годишнината от сватбата ти? Не знаех. Поздравления, Ханк.
— Какво искаше да празнуваш?
— Мислех си да си позволя почивка. Мой собствен празник — в твоя и в моя чест.
— Каква е причината?
Тя си мислеше за новия коловоз из скалистите плата на Колорадските планини, който бавно растеше към далечната цел на петролните полета на Уайът. Виждаше синьо-зеления отблясък на релсите по замръзналата земя, сред изсъхналите плевели, покрай голите камъни и гниещите колиби на полумъртви от глад селца.
— В чест на първите шейсет мили релси от риърдънов метал — отговори тя.
— Оценявам го — тонът на гласа му беше такъв, сякаш казваше „дори не съм чувал за това“.
Тя нямаше какво повече да каже. Чувстваше се, сякаш говори с непознат.
— Виж ти, госпожица Тагарт! — наруши мълчанието им весел глас. — Ето това имам предвид, когато казвам, че Ханк Риърдън може да постигне всякакви чудеса!
Техен познат бизнесмен се беше приближил, усмихвайки й се приятно учуден. Тримата често имаха спешни срещи за цените на товарния транспорт и доставките на стомана. Сега той я гледаше, а лицето му отразяваше напълно промяната във вида й — промяна, мислеше си тя, която Риърдън не беше забелязал.
Тя се засмя в отговор на поздрава, без да си позволи да признае неочакваното бодване от разочарованието, недопуснатата мисъл, че иска да види подобно изражение по лицето на Риърдън. Размени няколко изречения с мъжа. Когато се огледа, Риърдън си беше отишъл.
— Значи това е прочутата ви сестра? — каза Балф Юбанк на Джеймс Тагарт, докато гледаше към Дагни в другия край на стаята.
— Не знаех, че сестра ми е прочута — каза Тагарт с лека обида в гласа.
— Но, добри ми човече, тя е необичайно явление в областта на икономиката, така че трябва да очаквате, че хората ще говорят за нея. Сестра ви е симптом за болестта на нашия век. Упадъчен продукт на машинната епоха. Машините разрушиха човечността на човека, отделиха го от земята, лишиха го от естествените му умения, убиха душата му и го превърнаха в безчувствен робот. Ето ви пример за това — жена, която управлява железопътна компания, вместо да упражнява красивия занаят на ръкоделието и отглеждането на деца.
Риърдън се движеше сред гостите, опитвайки се да не бъде впримчен в разговор. Гледаше стаята и не виждаше никого, до когото да иска да се доближи.
— Я, Ханк Риърдън, вие не сте чак толкова лош, когато ви види човек отблизо, в бърлогата на лъва. Трябва да ни давате пресконференции от време на време, ще ни спечелите.
Риърдън се обърна и невярващо погледна човека, който го беше казал. Беше млад журналист, от по-мърлявите, който работеше в радикален таблоид. Обидната фамилиарност на поведението му сякаш предполагаше, че е избрал да бъде груб с Риърдън, защото знае, че Риърдън никога не би си позволил да се свърже с такъв човек. Той нямаше да го пусне във фабриката, но мъжът беше гост на Лилиан, така че той се овладя и попита сухо:
— Какво искате?
— Толкова сте лош. Имате талант. Технологичен талант. Но, разбира се, аз не съм съгласен с вас за риърдъновия метал.