Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)

— „Сърцето е млекар“.

— За какво е?

— За безизходицата.

— Но, господин Юбанк — попита малкото момиче с бялата рокля, изчервявайки се отчаяно, — ако навсякъде има безизходица, за какво да се живее?

— Заради братската любов — мрачно каза Балф Юбанк.

Бъртрам Скъдър се беше отпуснал на бара. Издълженото му, слабо лице изглеждаше сякаш се е свило навътре, с изключение на устата и очите му, които бяха останали да изпъкват като три меки топки. Той беше редактор на списание, наречено „Бъдещето“ и беше написал статия за Ханк Риърдън, озаглавена „Октоподът“.

Бъртрам Скъдър вдигна празната си чаша и я разклати мълчаливо към бармана, за да я напълни. После глътна от новото си питие, забеляза празната чаша пред Филип Риърдън, който стоеше до него, и размаха пръст, мълчаливо нареждайки на бармана. Не обърна внимание на празната чаша пред Бети Поуп, която стоеше от другата страна на Филип.

— Виж, приятел — каза Бъртрам Скъдър с очи, фокусирани приблизително в посоката на Филип, — независимо дали го харесваш, или не, законът за изравняване на възможностите е голяма стъпка напред.

— Какво ви кара да мислите, че не го харесвам, господин Скъдър? — смирено попита Филип.

— Ами ще наложи ограничения, нали? Дългата ръка на обществото ще ореже малко сметката за ордьоври тук — той махна към бара.

— Защо смятате, че възразявам?

— Значи не възразявате? — попита без любопитство Бъртрам Скъдър.

— Не възразявам! — разгорещи се Филип. — Винаги съм поставял общественото благо над всяко индивидуално съображение. Помагам с времето и парите си на Приятелите на глобалния прогрес в кръстоносния им поход за закона за изравняване на възможностите. Смятам, че е абсолютно несправедливо един човек да прави всички пробиви и да не оставя нищо за другите.

Бъртрам Скъдър го изгледа несигурно, но без особен интерес.

— Е, това е доста необичайно и мило от ваша страна — каза той.

— Някои хора приемат моралните проблеми сериозно, господин Скъдър — каза Филип с известна гордост в гласа.

— За какво говори той, Филип? — попита Бети Поуп. — Не познаваме човек, който да притежава повече от един бизнес, нали?

— О, я по-тихо — каза Бъртрам Скъдър с отегчен глас.

— Не разбирам защо е целият този шум около закона за изравняване на възможностите — агресивно каза Бети Поуп с тона на експерт по икономика. — Не виждам защо бизнесмените му се противопоставят. Той е в тяхна собствена полза. Ако всички останали са бедни, няма да имат никакъв пазар за стоките си. Но ако спрат да бъдат себични и споделят благата, които са натрупали, ще имат шанса да работят усилено и да произведат още.

— А аз не виждам защо изобщо трябва да се обръща внимание на индустриалците — каза Скъдър. — Когато масите бедстват, а има още блага, е идиотско да се очаква, че хората ще се спрат пред някакво парче хартия, наречено документ за собственост. Правото на собственост е суеверие. Човек владее собствеността само заради благоволението на тези, които не са му я отнели. Хората могат да я отнемат във всеки един момент. И ако могат, защо да не го направят?