Пустинното копие

Пар’чин застана на стената и погледна надолу. Изкашля се шумно и се изплю, а храчката му уцели главата на каменния демон шест метра под тях. Демонът изрева срещу него и двамата заедно се разсмяха, докато гледаха как съществото потъва в дюните.

– Един ден ще лежи мъртъв в краката ти – рече Джардир, – а светлината на Еверам ще изгори тялото му.

– Да, един ден – съгласи се Пар’чин.

Двамата се умълчаха, потънали в собствените си мис-ли. Зеленоземецът си бе пуснал брада, както го бе посъветвал Джардир, но русите косми по бледото му лице го караха да изпъква дори повече от голобрадите бузи.

– Дойдох да се извиня – каза накрая Пар’чин. – Нямам право да съдя обичаите ви.

Джардир кимна.

– Нито пък аз твоите. Водеше се от чувство за преданост, а аз направих грешка, като плюх на него. Знам, че си се сближил със защитниците, откакто овладя езика ни. Те научиха много от теб.

– И аз от тях – каза Пар’чин. – Не съм искал да обиждам никого.

– Изглежда, нравите ни са такива, че по природа си противоречат, Пар’чин – отбеляза Джардир. – Затова ще трябва да потискаме подтика си да се обиждаме, ако искаме да продължим да се учим един от друг.

– Благодаря ти – отвърна Пар’чинът. – Това означава много за мен.

Джардир махна пренебрежително.

– Повече няма да го споменаваме, приятелю.

Зеленоземецът кимна и се обърна да си върви.

– Всички от севера ли вярват в това, което и ти? – попита Джардир. – Че Раят не е истина?

Пар’чин поклати глава.

– Северните пастири ни разказват за Създател, който живее в Рая и там събира душите на верните си поклонници, както учат и вашите дамати. Повечето хора вярват на думите им.

– Но не и ти – каза Джардир.

– Пастирите казват също така, че ядроните са Чума – продължи Пар’чин. – Че човекът имал толкова страшни грехове, та Създателя изпратил демони, за да ни накаже. – Той поклати глава. – Никога няма да повярвам на това. А ако пастирите грешат тук, защо да им вярвам на другите приказки?

– Тогава защо се биеш, щом не е във възхвала на Създателя? – попита Джардир.

– Не са ми нужни свещеници, за да знам, че ядроните са зло, което трябва да бъде унищожено – отвърна Пар’чин. – Убиха майка ми и пречупиха баща ми. Отнеха живота на приятелите ми, на съседите ми, на семейството ми. А някъде там – той обхвана с жест хоризонта – е пътят към тяхното унищожение. Ще търся, докато не го открия.

– Прав си да се съмняваш в тези твои пастири – каза Джардир. – Алагаите не са чума, те са изпитание.

– Изпитание?

– Да. Изпитание за предаността ти към Еверам. Изпитание за смелостта и желанието ти да се бориш с мрака на Ний. Но и ти грешиш. Пътят към тяхното унищожение не е някъде там – той махна пренебрежително към хоризонта, – а се намира тук.

Джардир докосна с пръст сърцето на Пар’чин.

– И в деня, когато всички мъже намерят сърцата си и се изправят заедно срещу врага, Ний няма да може да ни се опре.