Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Пар’чин се умълча.
– Мечтая за този ден – каза той накрая.
– Аз също, приятелю – съгласи се Джардир. – Аз също.
* * *
Повече от две години след първото му посещение Пар’чин се завърна отново. Джардир вдигна поглед от надрасканите с тебешир плочи, пълни с бойни тактики, и като го видя да се задава през тренировъчната площадка, се почувства, сякаш собственият му брат се е завърнал от дълго пътешествие.
– Пар’чин! – извика той и разпери ръце, за да го прегърне. – Добре дошъл отново в Пустинното копие!
Той вече говореше свободно езика на зеленоземците, макар думите да му звучаха все още грозно в устата.
– Не знаех, че си се върнал! Тази нощ алагаите ще треперят от страх!
Точно тогава Джардир забеляза, че Пар’чин влачеше със себе си Абан, въпреки че вече нито той, нито Джардир се нуждаеха от дебелия кхафит, за да си общуват.
Джардир изгледа Абан с погнуса. Кхафитът бе надебелял още повече от последната им среща и все тъй носеше копринени одежди, като че ли беше любимата жена на някой дамаджи. Говореше се, че той управлява търговията на пазара и до голяма степен заслугата за това бе на многото му връзки със Севера. Той беше една пиявица, която поставяше печалбата над Еверам, над честта и над Красия.
– Какво правиш тук сред мъжете, кхафит? – поиска да узнае Джардир. – Не съм те викал.
– Той е с мен – каза Пар’чин.
– Беше с теб – натърти Джардир. Абан се поклони и се изниза.
– Не знам защо си губиш времето с този кхафит, Пар’чин – изсъска Джардир.
– Там, откъдето идвам, стойността на един мъж не се измерва единствено с вдигането на копието – каза Пар’чин.
Джардир се разсмя.
– Там, откъдето идваш, Пар’чин, въобще не го вдигат това копие!
– Тесанският ти е много по-добър – отбеляза Пар’чин.
Джардир изсумтя.
– Вашият чински език не е лесен, а става двойно по-труден, когато се нуждаеш от кхафит, за да го упражняваш, докато теб те няма.
Той се намръщи, вперил поглед в гърба на Абан.
– Гледай го само. Облича се като жена.
Арлен погледна през двора загърната в черно жена, която носеше вода.
– Никога не съм виждал жена да се облича така – рече той.
– Само защото не ми даваш да ти намеря съпруга, чиито воали да свалиш – ухили се Джардир.
Той неведнъж се бе опитвал да намери невеста за Пар’чин, за да го обвърже по-силно с Красия и да го държи наблизо, както бе заръчала Иневера.
Един ден ще трябва да го убиеш – отекна в съзнанието му гласът на Иневера, но все не му се искаше да го повярва. Ако Джардир успееше да му намери съпруга, зеленоземецът нямаше вече да бъде чин и щеше да се прероди като дал’шарум. Може би тъкмо такава „смърт“ би изпълнила предсказанието.
– Съмнявам се, че даматите ще позволят на някоя от вашите жени да се омъжи за безродствен чин – отвърна Пар’чин.
Джардир махна с ръка.
– Глупости – каза той. – Заедно сме проливали кръв в Лабиринта, братко. Ако те приема в своя род, дори Андрахът няма да смее да ти откаже!
– Още не съм готов за жена – каза Пар’чин.
Джардир се намръщи. Колкото и близки да бяха, зеленоземецът продължаваше да го хвърля в смут. Народът на Джардир вярваше, че страстта на един воин е толкова силна извън бойното поле, колкото и на него. Първият воин нямаше и никакви доказателства, че Пар’чин предпочита компанията на мъже. Зеленоземецът изглеждаше по-заинтересован от битката, отколкото от изгодите, на които с право се радваха оцелелите на сутринта.
– Е, не чакай прекалено дълго, че мъжете ще те сметнат за пуш’тинг – каза той, използвайки думата за „фалшива жена“.
Еверам не смяташе, че е греховно да легнеш с друг мъж, но пуш’тингите напълно отбягваха жените и така възпрепятстваха продължаването на рода – нещо, което народът му трудно можеше да си позволи.
– От колко време си в града, приятелю? – попита Джардир.
– Само от няколко часа – отвърна Пар’чин. – Току-що си занесох съобщенията до двореца.
– И вече си тук, за да предложиш копието си! – извика Джардир, така че всички да чуят. – Мили Евераме, този Пар’чин трябва да има красианска кръв във вените!
Хората му се разсмяха.
– Повърви с мен – каза Джардир и сложи ръка на раменете на Пар’чин, докато прехвърляше в ума си тактиката за тази нощ, за да намери достойно място за своя смел приятел.