Персевал, или Разказ за Граала

тук който иска. От обсада [5900] какво ли има да се плаша, щом като мога да запаша аз своя меч Ескалибур115! Та той нали като папур [5904] дори желязото разсича. Васалът вече бил изтичал вън, дето се били събрали съседи, кметът, феодали, [5908] приличащи си по това, че се не хранели с трева: били дебели, даже тлъсти. До тях той приближил чевръсто [5912] и ги приканил: — Да вървим сега Говен да заловим! Той господаря ни уби. — Къде? Къде е? Да не би [5916] той сам да е дошъл при нас? — Да, в кулата е. В този час с девойката се забавлява, без тя да се съпротивлява; [5920] отплаща му се със целувки и със прегръдки и милувки. Побързайте, не се бавете! Елате и го заловете! [5924] И нека го изправим сам пред всички за позор и срам, защото именно такава разплата той си заслужава. [5928] И да е жив, а не умрял! От ужас да трепери цял пред господаря ни, защото мъртвецът не познава злото; [5932] от него той не се страхува и нито вижда, нито чува… На бунт! Така зове дългът. Тук нека се сбере градът! [5936] И всички, щом го чули само, на крак били: кой с кол на рамо, кой със топор, кой със секира, с каквото под ръка намирал, [5940] един дори бил взел вратата. Камбаните от общината и глашатаят от мегдана зовели хората да станат [5944] като един — големи, малки със вили, с копия, с бухалки. Не ми се вярва и в Ломбардия да вземе някой мъж да вади [5948] нож на умряло куче116! Явно Говен щял да умре безславно във предстоящото сражение без божие благоволение. [5952] А и девойката сърцата била със него. Към тълпата развикала се тя тогава: — Мръсници, паплач, сган такава, [5956] свирепа сбирщина, боклук117! Кой дявол ви доведе тук? Какво, какво целите вие? Дано вас Бог да ви убие! [5960] Прекрачите ли тези двери, смъртта си всеки ще намери. Напразно сили ще хабите, но няма да го заловите. [5964] Не е проникнал той отзад, през таен вход, а моят брат изпратил го е тук при мен с молба да бъде настанен [5968] като брат роден в този дом. Нима престъпница съм, щом тук този рицар по съвет на брат ми топло е приет? [5972] Да мисли кой каквото иска! Държах се с него като близка, да, вярно, но за лудории днес ние двамата дори и [5976] не сме помислили. Не знам защо сега да чувствам срам. Кажете ми каква е тая навалица пред мойта стая. [5980] Защо със копие и меч дошли сте да държите реч! Как ярост да не ме обхване! Ала преди тя да престане [5984] пред тях яда си да излива, те вече взели да разбиват вратата й със всички сили и я на две разполовили. [5988] А рицарят със меч в ръката ударил първия в главата, а другите, като видели, стъписали се, не посмели [5992] да продължат. Било ги страх. И ни един измежду тях не се решил ръка да вдигне срещу Говен, да го не стигне [5996] на падналия участта: да си плати за дързостта. Но при всеобщата уплаха девойката видяла шаха [6000] и с тежки пешки, е офицери заудряла кого намери. От страшна ярост обладана, тя им крещяла със закана, [6004] че само да й стигне сила, без жалост всички би избила. А другите, одързостени, напирали напред, решени [6008] и кулата да разрушат, ако не им се предадат. Отвътре хвърляли по тях големи фигури за шах [6012] и тъй принудили мнозина във отстъпление да минат. При тази сигурна защита едни решили да опитат [6016] отвън на кулата стените да подкопаят. Те самите показвали, че се страхуват вратата пряко да щурмуват. [6020] Тя никак не била голяма,