Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Виждате ли я? — донесе се гласът на Ариа отнякъде.
— Не още — отвърна Спенсър. — Продължавайте да търсите!
Те тичаха по плажа, нагазиха в топлата вода, провериха около дюните, дори огледаха скалите и пещерите. Но никъде не намериха тяло.
— Какво става тук, по дяволите? — Ариа се спря, останала без дъх. — Къде се е дянала?
Хана се огледа уплашено. Това не беше възможно. Али не можеше просто така да изчезне. Ариа я беше блъснала. Тя беше паднала. Съвсем ясно чуха удара на тялото й в пясъка. Бяха погледнали през парапета и можеха да се закълнат, че са видели тялото й. Бяха, нали?
— Сигурно отливът го е отнесъл. — Спенсър посочи морето. — Може би вече е някъде навътре.
— А какво ще стане, ако я изхвърли обратно? — прошепна Ариа.
— Никой не може да докаже, че ние сме го извършили. — Спенсър отново огледа брега. Нямаше нищо. Никой не ги наблюдаваше. — Освен това, Ариа, това беше при самозащита — Али щеше да ни убие.
— Няма как да сме сигурни. — Очите на Ариа бяха ококорени и уплашени. — Може би не сме я разбрали правилно. Може би не трябваше да…
— Трябваше! — рече остро Спенсър. — Ако не я беше блъснала, може би сега въобще нямаше да сме тук.
Всички се умълчаха. Емили погледна към кръглата луна.
— Ами ако Али не е отнесена от океана? — прошепна тя. — Ако е оцеляла след падането и е отишла да търси помощ?
Стомахът на Хана се сви. Тя си мислеше същото.
Спенсър ритна една купчинка пясък.
— Няма начин. Не би могла да оцелее след такова падане.
— Тя се измъкна от пожара — напомни й Емили. — Не знаем с кого си имаме работа. Тя е невероятно силна.
Очите на Спенсър проблеснаха.
— Нека просто забравим, става ли? Океанът я е отнесъл. Тя е мъртва.
В този миг Хана забеляза нещо в другия край на салона. На прага стоеше Джеремая и гледаше право в нея.
Тя скочи от уреда и попи лицето си с кърпата. Пулсът й се ускори. Когато Джеремая се приближи до нея, тя го посрещна с широка, невинна усмивка.
— Ха, ти в този салон ли ходиш?
— Всъщност, да — озъби й се Джеремая. Лицето му пламтеше от гняв. — Или по-скоро ходех. Баща ти ми беше уредил безплатна карта. Но сега ми я отнеха.
— Оу — рече тихо Хана.
— Оу? Това ли ще кажеш само? Оу? — Джеремая, беше толкова ядосан, че целият трепереше. — Дано си доволна, Хана. Ти си виновна за всичко това.
Тя потръпна, но не отстъпи.
— Нищо лошо не съм направила. Просто казах на татко, че съм те видяла на горния етаж.
— Нищо не си видяла и много добре го знаеш. — Той се наведе към нея и неприятният му дъх опари лицето й. — Ти имаш нещо общо с това, нали?
Хана извърна лице. Момичето, което искаше да използва крос тренажора, погледна към тях и се намръщи.
— Нямам представа за какво говориш.
Джеремая я посочи с пръст.
— Ти съсипа кариерата ми. И имам усещането, че ще намериш начин да съсипеш кампанията на баща си. Помниш ли онова анонимно съобщение, че криеш нещо? Ще го разследвам, Хана. И ще те смажа.
Хана изписка ужасено. Джеремая я погледна упорито, след което се обърна и тръгна да излиза с маршова стъпка.
— Добре ли си? — попита я момичето, натискайки педалите на крос тренажора. — Той изглеждаше доста… напрегнат.
Хана прокара ръка през мократа си от потта коса и промърмори нещо в отговор. Със сигурност не се чувстваше добре. Колко сериозен беше Джеремая? В какво се беше замесила?
И тогава отново се чу пискливият кикот. Тя огледа салона. Али?
Смехът продължаваше да ехти. Хана затвори очи, сещайки се отново за празния плаж. Дълго време беше потискала мисълта, че Али е оцеляла, но сега вече знаеше, че Емили е права.
Али беше тук. Може би не точно в салона, но беше в Роузууд, следеше ги, наблюдаваше ги, готова да съсипе живота им за трети, последен път. Али беше като котка с девет живота: беше оцеляла при пожара в гората на Спенсър, след това се спаси от пожара в Поконос, а сега бе оживяла и след падането от Гарвановото гнездо. Беше изпълзяла встрани, беше превързала раните си, после се беше излекувала и сега отново се беше върнала. Може би нямаше да умре, докато не получи онова, което иска: да се отърве от тях веднъж и завинаги.